No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 7

нишамя тад-вакт-дидка дишо
вилокя татрняд апашямна
свадхиям стхя вимшя тад-дхита
тапасй упдиа ивдадхе мана

нишамя – след като чу; тат – това; вакт – говорещият; дидка – за да открие кой изрече; диша – всички страни; вилокя – оглеждайки; татра – там; анят – никого другиго; апашямна – не откри; свадхиям – върху своя трон лотос; стхя – да седне; вимшя – мислейки; тат – това; хитам – добруване; тапаси – в отречение; упдиа – както му бе казано; ива – следвайки; дадхе – отдаде; мана – внимание.

Щом чу звука, той започна да се оглежда във всички посоки, опитвайки се да открие кой го бе произнесъл. Но след като не успя да види никого другиго, освен себе си, реши, че ще е най-добре отново да седне върху лотоса и да съсредоточи цялото си внимание върху извършването на отречението, както му бе казано.

За да постигне целта на живота, човек трябва да следва примера на Брахм, първото живо същество, появило се още в зората на творението. След като Върховният Бог му дал посвещение, за да извършва тапася, Брахм твърдо решил да направи това. И въпреки че не успял да открие никого другиго, освен себе си, разбрал, че звукът, който чул, идва от самия Бог. По това време Брахм бил единственото живо същество във вселената – не било сътворено още нищо друго. Затова той не могъл да открие никого другиго, освен себе си. В самото начало на Първа песен, в първия стих от първата глава, се каза, че Богът дал посвещение на Брахм отвътре. Богът се намира във всяко живо същество под формата на Свръхдуша. Той посветил Брахм, защото Брахм бил готов да приеме посвещение. По същия начин Богът може да посвети и всеки друг, който желае това.

Както вече казахме, Брахм е първоначалният духовен учител на вселената и откакто получил посвещение от самия Бог, посланието на Шрӣмад Бхгаватам се предава по веригата на ученическата последователност. За да постигне истинския смисъл на Шрӣмад Бхгаватам, човек трябва да се обърне към духовен учител, който представя тази верига като нейно последно звено. След като получи посвещение от истински духовен учител, принадлежащ към ученическата последователност, той трябва да започне да извършва тапася в процеса на преданото служене. Но човек не трябва да си мисли, че е на равнището на Брахм и може да получи посвещение вътре в себе си, от самия Бог – в днешната епоха никой не е толкова чист, колкото е бил Брахм. Постът на Брахм, на творец на вселената, се поверява на най-чистото живо същество. Този, който не притежава такава чистота, не може да очаква Богът да му окаже същото внимание, с което дарил Брахмджӣ. Но благодарение на чистите предани на Бога, на наставленията на писанията (и особено на наставленията на Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам) и на истинския духовен учител, който винаги идва при искрената душа, човек разполага практически със същите възможности. При този, който искрено се стреми да служи на Бога, идва самият Бог в образа на духовния учител. Затова истинският духовен учител, когото искреният предан среща в живота си, трябва да бъде считан за най-доверения посланик на Бога. Ако човек приеме ръководството на такъв духовен учител, това е несъмнено доказателство, че е получил толкова желаната милост на Бога.

« Previous Next »