ТЕКСТ 29
там адхарме кта-мати
вилокя питара сут
марӣчи-мукх мунайо
вишрамбхт пратябодхаян
там – на него; адхарме – безнравствена постъпка; кта-матим – с такова умонастроение; вилокя – виждайки това; питарам – на бащата; сут – синове; марӣчи-мукх – предвождани от Марӣчи; муная – мъдреци; вишрамбхт – с нужното уважение; пратябодхаян – казаха следното.
Когато видяха, че баща им до такава степен е в плен на илюзията, че се кани да извърши една безнравствена постъпка, мъдреците, синове на Брахм, предвождани от Марӣчи, много почтително му заговориха със следните думи.
Марӣчи и другите мъдреци били прави, когато се възпротивили срещу действията на великия си баща. Но те знаели много добре, че макар баща им да е извършил грешка, зад случилото се трябва да се крие някакъв много дълбок смисъл, иначе той не би допуснал да стане така. Може би Брахм е искал да предупреди подчинените си за заложените в човешката природа слабости, които се проявяват в общуването с жените. Това общуване е много опасно за хората, поели пътя на себепознанието. Човек не трябва да се отнася с пренебрежение към великите личности като Брахм дори когато те грешат. Затова Марӣчи и другите мъдреци не си позволили да проявят неуважение към баща си единствено заради необичайното му поведение.