ТЕКСТ 32
атхопаспшя салила
прн ямя вг-ята
дхя джаджпа вираджа
брахма джьоти сантанам
атха – след това; упаспшя – докосване на вода или къпане с вода; салилам – вода; прн ямя – потъване в транс; вк-ята – контролиране на речта; дхян – медитация; джаджпа – повтаряйки на себе си; вираджам – чисти; брахма – химни Гятрӣ; джьоти – сияние; сантанам – вечно.
След това брхмаът се изкъпа с вода и после овладя речта си, като потъна в транс, медитирайки върху вечното сияние и повтаряйки на себе си свещените химни Гятрӣ.
Както човек се къпе след всяко ходене по голяма нужда, така трябва да се изкъпе и след полов акт, особено ако той е бил извършен в непозволено време. Кашяпа Муни медитирал върху безличностното брахмаджьоти, като повтарял тихо мантрата Гятрӣ. Когато човек повтаря някоя ведическа мантра така, че само той да я чува, това мантруване се нарича джапа. А когато мантрите се пеят високо, мантруването се нарича кӣртан. Ведическият химн Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе може да се повтаря и тихо, и силно. Затова той се нарича мах-мантра – велик химн.
По всичко личи, че Кашяпа Муни бил имперсоналист. Като сравним неговия характер с този на хкура Харидса, за когото споменахме по-горе, виждаме, че персоналистите умеят да контролират сетивата си по-добре от имперсоналистите. Бхагавад-гӣт обяснява това като пара дв нивартате, т.е. когато се е издигнал до по-високо равнище, човек престава да приема по-низшите неща. Къпането и мантруването на Гятрӣ пречистват човека. Мах-мантрата обаче е толкова могъща, че когато я повтаря – независимо дали тихо или силно и при какви обстоятелства, – човек е напълно защитен от всички съблазни на материалното съществуване.