ТЕКСТ 21
шрӣ рӯпиӣ квааятӣ чараравинда
лӣлмбуджена хари-садмани мукта-до
салакяте спхаика-куя упета-хемни
саммрджатӣва яд-ануграхае 'ня-ятна
шрӣ – Лакмӣ, богинята на щастието; рӯпиӣ – с красива форма; квааятӣ – звънейки; чараа-аравиндам – лотосови нозе; лӣл-амбуджена – играейки си с лотосов цвят; хари-садмани – дома на Върховната Личност; мукта-до – освободен от всички грехове; салакяте – става видим; спхаика – кристални; куйе – стени; упета – смесени; хемни – злато; саммрджатӣ ива – сякаш метачки; ят-ануграхае – за да заслужат благоволението; аня – на другите; ятна – много внимателно.
Жените на планетите във Вайкуха не отстъпват по красота на самата богиня на щастието. Понякога човек може да види тези жени, надарени с трансцендентална красота, които се забавляват с лотоси и носят на краката си звънтящи гривни, да почистват мраморните стени, украсени със златни бордюри, само за да получат благоволението на Върховната Божествена Личност.
В Брахма сахит се казва, че в Божията обител стотици милиони богини на щастието вечно служат на Върховния Бог Говинда. Лакмӣ-сахасра-шата-самбхрама-севямнам. Тези милиони и милиарди богини на щастието, които живеят на планетите във Вайкуха, не са съпруги на Върховната Божествена Личност. Те са съпруги на преданите на Бога, но също са се посветили на служене за него. Тук се казва, че на планетите Вайкухи домовете са изградени от мрамор. А в Брахма сахит ще открием, че земята на Вайкуха е от философски камък. Мраморът на Вайкуха не се нуждае от почистване, защото по него не може да се задържи никакъв прах, но все пак, за удоволствие на Бога, жените постоянно бършат мраморните стени. Защо? Защото по този начин се стремят да спечелят благосклонността му.
В тази строфа се казва още, че богините на щастието, които живеят на Вайкухите, са лишени от недостатъци. Обикновено богинята на щастието не остава дълго време на едно място. Тя носи името Чачал, което значи „непостоянна“. Затова се случва да видим как някой много богат човек изведнъж се превръща в последен бедняк. Или да вземем за пример Рваа. Той отвел Лакмӣ (Сӣтджӣ) в царството си, но вместо да стане щастлив чрез милостта ѝ, неговият род и цялото му царство били унищожени. Затова се казва, че в дома на Рваа Лакмӣ е Чачал, непостоянна. Хората от типа на Рваа искат да задържат само Лакмӣджӣ, без съпруга ѝ Нряа. И точно заради това бъдещето им става много несигурно. Хората, които са изпълнени с материални желания, упрекват за всичко Лакмӣджӣ. Но във Вайкуха тя е много постоянна и неизменно служи на Бога. Въпреки че е богиня на щастието, без милостта на Бога тя не може да бъде щастлива. Дори богинята на щастието се нуждае от благоволението на Бога, за да бъде щастлива. И все пак в материалния свят всеки, дори Брахм, най-висшето сътворено същество, в стремежа си към щастие се опитва да спечели благоразположението на Лакмӣ.