ТЕКСТ 50

В началото на духовния си живот четиримата мъдреци били имперсоналисти, но по-късно по милостта на своя баща и духовен учител (Брахм) разбрали вечната духовна форма на Бога и се почувствали напълно удовлетворени. С други думи, трансценденталистите, които се стремят към безличностния Брахман или локализираната Парамтм, не са удовлетворени докрай и затова продължават да жадуват за нещо по-висше. Дори ако умовете им са удовлетворени, трансценденталното им зрение остава неудовлетворено. Но когато осъзнаят Върховната Божествена Личност, те постигат пълно удовлетворение. С други думи, те стават предани и искат да съзерцават формата на Бога непрекъснато. В Брахма сахит се потвърждава, че този, който е развил трансцендентална любов към Ка, като е намазал очите си с елея на любовта, постоянно съзерцава вечната форма на Бога. Във връзка с това е използвана думата антманм – тя назовава хората, които не могат да овладеят ума и сетивата си и по тази причина се отдават на умозрителни разсъждения и се стремят да станат едно с Бога. Такива хора никога не могат да изпитат удоволствието да видят вечната форма на Бога. За имперсоналистите и мнимите йогӣ Богът винаги си остава скрит зад завесата от йога-м. В Бхагавад-гӣт се казва, че дори когато Бог Ка бил на Земята и всички го виждали, имперсоналистите и мнимите йогӣ пак не можели да го видят, защото не притежавали зрението на предаността. Теорията на имперсоналистите и мнимите йогӣ е, че Върховният Бог няма форма и приема определена форма само когато влезе в съприкосновение с м. Именно тази концепция им пречи да видят Върховната Божествена Личност такава, каквато е. Затова Богът винаги остава отвъд зрението на тези неотдадени личности. Четиримата мъдреци били безкрайно благодарни на Бога и отново и отново му отдавали смирените си поклони.