ТЕКСТ 14
сатӣ вдя шванто
лагхвӣ гурв-артха-гахварм
вигхгдха-гамбхӣр
на видус тач-чикӣритам
сатӣм – възхитителни; вдя – слушайки внимателно; шванта – слушане; лагхвӣм – правилно построени; гуру – важен; артха – смисъл; гахварм – трудни за разбиране; вигхя – размишлявайки; агдха – дълбоки; гамбхӣрм – сериозни; на – не; виду – разбират; тат – на Върховния Бог; чикӣритам – намеренията.
Беше им много трудно да проумеят значението на възхитителните слова на Бога, наситени с дълбок смисъл. Мъдреците ги слушаха с широко отворени уши и многократно размисляха върху тях. Но въпреки че ги чуха добре, не успяха да разберат какво възнамеряваше да прави Той.
Никой не може да се мери с Върховната Божествена Личност по красноречие. Между Върховния Бог и словата му няма разлика, защото Той е на абсолютно равнище. С широко отворени уши мъдреците се опитвали да разберат словата, леещи се от устата на Върховния Бог, но въпреки че речта му била много точна и наситена с дълбок смисъл, те не успели да разберат докрай онова, което Той казвал. Те не могли да проумеят докрай нито смисъла на казаното, нито какво смята да прави Той. А освен това те не могли да разберат и дали Богът е ядосан, или е доволен от тях.