No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 2

шрӣ-бхагавн увча
етау тау прадау махя
джайо виджая ева ча
кадартхӣ-ктя м яд во
бахв акртм атикрамам

шрӣ-бхагавн увча – Върховната Божествена Личност каза; етау – тези двамата; тау – те; прадау – служители; махям – мои; джая – на име Джая; виджая – на име Виджая; ева – несъмнено; ча – и; кадартхӣ-ктя – пренебрегвайки; мм – мен; ят – което; ва – срещу вас; баху – голямо; акртм – извършиха; атикрамам – оскърбление.

Божествената Личност каза: тези мои служители, Джая и Виджая, извършиха тежко оскърбление срещу вас, защото ме пренебрегнаха.

Да се извършват оскърбления в нозете на предан на Бога, е голям грях. Дори когато живото същество се е издигнало до Вайкуха, пак съществува възможността то да извърши оскърбление. Разликата е само в това, че на Вайкуха то е под Божията закрила дори когато случайно е допуснало такава грешка. Това е важна особеност в отношенията между Бога и неговия слуга, пример за която е произшествието с Джая и Виджая. Думата атикрамам, която е използвана тук, означава, че когато оскърбява някой предан, човек пренебрегва самия Върховен Бог.

Пазачите сгрешили, като не допуснали мъдреците да влязат във Вайкухалока, но понеже отдавали на Бога трансцендентално служене, напредналите предани знаели, че те няма да бъдат погубени. Присъствието на Бога изпълнило с радост сърцата на всички предани. Богът знаел, че всички неприятности са произтекли от факта, че мъдреците били лишени от възможност да видят лотосовите му нозе, и затова поискал да ги зарадва, като сам дойде при тях. Богът е толкова милостив, че дори когато преданите се натъкват на препятствия, Той прави така, че да им даде възможност да виждат лотосовите му нозе. Много подходящ пример във връзка с това е животът на Харидса хкура. Когато Чайтаня Махпрабху се установил в Джаганнтха Пурӣ, там заживял и Харидса хкура, мюсюлманин по рождение. В индийските храмове, и особено в ония дни, можели да влизат само индуси. Макар че с делата си Харидса хкура бил по-велик от всеки индус, той скромно смятал себе си за мюсюлманин и не смеел да влезе в храма. Бог Чайтаня познавал смирението му и като виждал, че Харидса хкура не посещава храма, Той самият, който не се различава от Джаганнтха, всеки ден лично ходел при него. В дадения случай Богът отново постъпил по същия начин. Когато преданите му не били допуснати да видят лотосовите му нозе, Той сам дошъл при тях, със същите тези лотосови нозе, към които те се стремели. Важно е да отбележим също така, че Богът бил придружаван от богинята на щастието. За обикновените хора тя е невидима, но Той бил толкова великодушен, че макар преданите му да не се стремели към подобна чест, се явил пред тях заедно с нея.

« Previous Next »