ТЕКСТ 2
шрӣ-бхагавн увча
етау тау прадау махя
джайо виджая ева ча
кадартхӣ-ктя м яд во
бахв акртм атикрамам
шрӣ-бхагавн увча – Върховната Божествена Личност каза; етау – тези двамата; тау – те; прадау – служители; махям – мои; джая – на име Джая; виджая – на име Виджая; ева – несъмнено; ча – и; кадартхӣ-ктя – пренебрегвайки; мм – мен; ят – което; ва – срещу вас; баху – голямо; акртм – извършиха; атикрамам – оскърбление.
Божествената Личност каза: тези мои служители, Джая и Виджая, извършиха тежко оскърбление срещу вас, защото ме пренебрегнаха.
Да се извършват оскърбления в нозете на предан на Бога, е голям грях. Дори когато живото същество се е издигнало до Вайкуха, пак съществува възможността то да извърши оскърбление. Разликата е само в това, че на Вайкуха то е под Божията закрила дори когато случайно е допуснало такава грешка. Това е важна особеност в отношенията между Бога и неговия слуга, пример за която е произшествието с Джая и Виджая. Думата атикрамам, която е използвана тук, означава, че когато оскърбява някой предан, човек пренебрегва самия Върховен Бог.
Пазачите сгрешили, като не допуснали мъдреците да влязат във Вайкухалока, но понеже отдавали на Бога трансцендентално служене, напредналите предани знаели, че те няма да бъдат погубени. Присъствието на Бога изпълнило с радост сърцата на всички предани. Богът знаел, че всички неприятности са произтекли от факта, че мъдреците били лишени от възможност да видят лотосовите му нозе, и затова поискал да ги зарадва, като сам дойде при тях. Богът е толкова милостив, че дори когато преданите се натъкват на препятствия, Той прави така, че да им даде възможност да виждат лотосовите му нозе. Много подходящ пример във връзка с това е животът на Харидса хкура. Когато Чайтаня Махпрабху се установил в Джаганнтха Пурӣ, там заживял и Харидса хкура, мюсюлманин по рождение. В индийските храмове, и особено в ония дни, можели да влизат само индуси. Макар че с делата си Харидса хкура бил по-велик от всеки индус, той скромно смятал себе си за мюсюлманин и не смеел да влезе в храма. Бог Чайтаня познавал смирението му и като виждал, че Харидса хкура не посещава храма, Той самият, който не се различава от Джаганнтха, всеки ден лично ходел при него. В дадения случай Богът отново постъпил по същия начин. Когато преданите му не били допуснати да видят лотосовите му нозе, Той сам дошъл при тях, със същите тези лотосови нозе, към които те се стремели. Важно е да отбележим също така, че Богът бил придружаван от богинята на щастието. За обикновените хора тя е невидима, но Той бил толкова великодушен, че макар преданите му да не се стремели към подобна чест, се явил пред тях заедно с нея.