No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 35

тв ева хй адхун прптау
прада-праварау харе
дитер джахара-нирвиа
кшяпа теджа улбаам

тау – тези двама пазачи; ева – несъмнено; хи – споменати; адхун – сега; прптау – получили; прада-праварау – важни придружители; харе – на Върховната Божествена Личност; дите – на Дити; джахара – утроба; нирвиам – влезли; кшяпам – на Кашяпа Муни; теджа – семе; улбаам – много силно.

Брахм продължи: Сега тези двама главни пазачи на Божествената Личност са в утробата на Дити, заченати от могъщото семе на Кашяпа Муни.

Тук се натъкваме на безспорно свидетелство за това, че живото същество, което идва от Вайкухалока в материалния свят, попада в оковите на материалните елементи. То влиза в бащиното семе, което се впръсква в майчината утроба, и в оплодената майчина яйцеклетка развива определено тяло. Тук трябва да си припомним, че Кашяпа Муни не бил съвсем на себе си, когато заченал двамата си сина Хирака и Хираякашипу. Затова семето, което изхвърлил, било много могъщо, но едновременно с това примесено и с гняв. И така, налага се заключението, че когато човек зачева дете, умът му трябва да е много спокоен и изпълнен с преданост. За тази цел ведическите писания препоръчват гарбхдхна-саскра. Ако бащата не е спокоен и трезв, семето му няма да е добро и живото същество, попаднало в материята, създадена от майката и бащата, ще бъде демонично по дух като Хирака и Хираякашипу. Ето защо условията, в които човек зачева поколение, трябва да се преценяват много внимателно. Науката, която се занимава с тези въпроси, е велика и необятна.

« Previous Next »