ТЕКСТ 4

Богът винаги е благоразположен към брхмаите и кравите, затова в една ведическа мантра се казва: го-брхмаа-хитя ча. На свой ред брхмаите обожават изключително Бог Ка, или Виу, Върховната Божествена Личност. Във ведическата литература, и по-специално в химните г-мантра от г Веда се казва, че истинските брхмаи не откъсват поглед от лотосовите нозе на Виу: о тад вио парама пада сад пашянти сӯрая. Достойните брхмаи обожават Върховната Божествена Личност само във формите ѝ, принадлежащи към категорията на Виу, т.е. Ка, Рма и всички експанзии на Виу. Мнимият брхмаа, който е роден в семейство на брхмаи, но извършва дейности, насочени срещу ваиавите, не може да бъде признат за брхмаа, защото брхмаа означава ваиава, и обратното. Този, който стане предан на Бога, става и брхмаа. Казано е: брахма джнтӣти брхмаа. Брхмаа е този, който е разбрал Брахман, а ваиава е този, който е разбрал Божествената Личност. Осъзнаването на Брахман е началото на процеса, чрез който се осъзнава Божествената Личност. Онзи, който е разбрал Божествената Личност, познава и Брахман, безличностния аспект на Върховния. Затова човекът, който става ваиава, вече е брхмаа. Трябва да отбележим, че когато в тази глава Богът говори за величието на брхмаите, той има предвид брхмаите, които са предани, т.е. брхмаите ваиави. Не бива да се заблуждаваме, че в случая става дума за мнимите брхмаи, които са родени в брамински семейства, но не притежават никакви брамински качества.