ТЕКСТ 25

Думите бхактнм анурӯптма-даршанам, употребени в тази строфа, означават, че Божествената Личност проявява безбройните си форми според желанията на своите предани. Например Ханумнджӣ (Ваджргаджӣ) искал да вижда Бога в образа му на Божествената Личност Рмачандра, други ваиави искат да съзерцават формата на Рдх-Ка, а трети искат да виждат Бога в облика му на Лакмӣ-Нряа. Философите мвдӣ смятат, че макар Богът да приема всички тези форми, за да изпълни желанията на преданите си, Той в действителност е лишен от индивидуална форма. Но Брахма сахит опровергава това схващане и утвърждава, че Богът има безброй форми: адваитам ачютам. Когато се появява пред предания, Богът не е плод на въображението му. По-нататък Брахма сахит утвърждава още по-ясно, че Богът има безброй форми: рмди-мӯртиу кал-ниямена тихан. Той съществува в милиони форми. Живите същества са 8 400 000 вида, но инкарнациите на Върховния Бог са неизброими. В Бхгаватам се казва, че инкарнациите и формите на Бога са безбройни като вълните в морето, които ту се появяват, ту изчезват в един непрекъснат ход, без да могат да бъдат преброени. Всеки предан е привързан към определена форма на Бога и точно тази форма той обожава. Вече описахме първото появяване на инкарнацията глиган в нашата вселена, а вселените са безброй и в този момент в някоя от тях Богът показва забавленията си в образа на глиган. Всички форми на Бога са вечни. Преданият обаче изпитва особена привързаност към една от тях и затова обожава тази конкретна форма и ѝ отдава предано служене. В един от стиховете на Рмяа Ханумн, великият предан на Рма, казва: „Знам, че между формите на Сӣт-Рма и Лакмӣ-Нряа няма разлика, тъй като и двете са форми на Върховната Божествена Личност, но въпреки това формата на Рма и Сӣт е покорила сърцето ми. Затова искам да съзерцавам Бога винаги в образа му на Рма и Сӣт“. По подобен начин гауӣя ваиави са привързани към формите на Рдх и Ка и на Ка и Рукмиӣ в Дврак. Думите бхактнм анурӯптма-даршанам означават, че Богът с радост дарява предания с милостта си, като се появява пред него в тази форма, на която той иска да служи и която обожава. В настоящата строфа се казва, че Брахм се отправил към Хари, Върховната Божествена Личност. Тази форма на Бога е Кшӣродака-шйӣ Виу. Когато вселената е връхлетяна от беди и Брахм трябва да се обърне към Бога, той отива при Кшӣродака-шйӣ Виу и по милостта си Богът всеки път му се притича на помощ и го избавя.