ТЕКСТ 19

Кардама Муни открил пред император Свямбхува желанието си да се ожени за красива девойка и приел за съпруга неговата дъщеря. Мъдрецът живеел в отшелническата си обител като брахмачрӣ, който съблюдава пълно полово въздържание, и макар да искал да се ожени, не желаел да остава семеен до края на дните си, защото добре познавал принципите на човешкия живот, изложени във Ведите. Според тези принципи, през първата част от живота си човек трябва да съблюдава брахмачаря, за да изгради своя характер и да развие духовни качества. Във втората част от живота си той може да приеме съпруга и да създаде деца, но не бива да зачева деца така, както подобава само на котките и кучетата.

Кардама Муни искал да зачене дете, което да е лъч от Върховната Божествена Личност. Човек трябва да ражда деца, които ще могат да изпълнят дълга си към Виу – иначе създаването на деца е безсмислено. На благочестивите родители им се раждат два вида деца: едните получават възпитание в Ка съзнание, за да могат още в този живот да се измъкнат от плена на м, а другите са лъчи от Върховната Божествена Личност и носят на целия свят знание за крайната цел на живота. Както ще стане ясно в следващите глави, Кардама Муни заченал точно такова дете – Капила, който бил инкарнация на Божествената Личност и формулирал принципите на философията скхя. Великите семейни се молят на Бога да им изпрати свой представител, който да сложи началото на движение, предназначено за благото на цялото човечество. Това е една от причините, заради които си заслужава човек да зачене дете. Другата причина е, че родителят, който притежава духовно знание, може да възпита детето си в съзнание за Ка, така че то да не бъде принудено да се връща отново в този нещастен свят. Дълг на родителите е да направят така, че детето, което са създали, да не попадне отново в майчина утроба. Ако човек не е в състояние да изведе детето си до освобождение, няма смисъл да се жени и да създава деца. Когато хората създават деца подобно на котки и кучета, това само нарушава порядъка в обществото и целият свят се превръща в ад, както е днес, в епохата на Кали. В днешната епоха нито родителите, нито децата имат правилно възпитание. Те водят съществуване на животни и само ядат, спят, размножават се, защитават се и удовлетворяват сетивата си. Докато в човешкото общество царят такива порядки, никога няма да се установи мир. Кардама Муни предварително предупредил, че няма да живее с Девахӯти до края на дните си. Той щял да живее заедно с нея, докато тя родяла дете. С други думи, човек трябва да води полов живот само за създаване на добри деца и с никаква друга цел. Мисията на човешкия живот е да се посветим на служене за Бога. На това ни учи Бог Чайтаня.

Като изпълни дълга си да създаде благочестиво потомство, човек трябва да приеме саннса и постепенно да се издигне до съвършеното равнище на парамахаса. Парамахаса е най-висшата степен на съвършенство в живота. Саннса се състои от четири степени, най-висшата от които е парамахаса. Шрӣмад Бхгаватам се нарича парамахаса-сахит – трактат за най-извисените личности. Парамахасите са напълно освободени от завист. При останалите начини на съществуване, особено в семейния живот, се срещат завист и дух на съперничество, но този, който е достигнал равнището на парамахаса, действа изцяло в Ка съзнание, т.е. в съвършено предано служене, и затова в неговия живот няма място за завист. Преди около сто години хкура Бхактивинода, който подобно на Кардама Муни бил семеен, също мечтаел за син, който да проповядва навсякъде философията и учението на Бог Чайтаня. Благодарение на молитвите си към Бога той получил за син Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ Махрджа, който чрез верните си ученици днес проповядва философията на Бог Чайтаня по целия свят.