ТЕКСТ 21
маитрея увча
са угра-дханванн ияд евбабхе
сӣч ча тӯӣм аравинда-нбхам
дхийопагхан смита-шобхитена
мукхена чето лулубхе девахӯт
маитрея – великият мъдрец Маитрея; увча – каза; са – той (Кардама); угра-дханван – о, велики воине Видура; ият – толкова; ева – само; бабхе – каза; сӣт – стана; ча – и; тӯӣм – мълчалив; аравинда-нбхам – Бог Виу (от чийто пъп расте лотос); дхи – от мисълта; упагхан – погълнат; смита-шобхитена – разхубавено от усмивката му; мукхена – от лицето му; чета – умът; лулубхе – бе пленен; девахӯт – на Девахӯти.
Шрӣ Маитрея каза: О, велики воине Видура, мъдрецът Кардама каза само толкова и след това млъкна, погълнат от мисли за обожавания си Бог Виу, от чийто пъп израства лотос. И докато седеше мълчалив, той леко се усмихна и лицето му плени ума на Девахӯти, която насочи всичките си мисли към великия мъдрец.
От тази строфа става ясно, че Кардама Муни бил изцяло погълнат от Ка съзнание, защото когато престанал да говори, веднага започнал да мисли за Бог Виу. Това е отличителният белег на човека в Ка съзнание. Чистите предани са толкова погълнати от мисълта за Ка, че не се занимават с нищо друго. Въпреки че отстрани може да изглежда, че мислят за нещо друго или са заети с някакви други дейности, те постоянно мислят за Ка. Усмивката на такъв човек, осъзнат за Ка, е толкова пленителна, че дори само с нея той печели сърцата на многобройни поклонници, ученици и последователи.