ТЕКСТ 33

Истинското предназначение на човека е да постигне съвършенство в Ка съзнание. Той може да живее със съпругата и децата си, но трябва да изгради живота си така, че той да съответства на принципите на религията, икономическото развитие, регулираното удовлетворяване на сетивата и, накрая, освобождението от материалното съществуване. Ведическите принципи са формулирани по такъв начин, че като ги следват, обусловените души, които са дошли в материалното съществуване, да могат да осъществят материалните си желания и в същото време да постигнат освобождение и да се върнат вкъщи, при Бога.

От дадената строфа става ясно, че император Свямбхува Ману се наслаждавал на семейния живот, като следвал тези принципи. Тук се казва, че рано сутрин музиканти пеели за славата на Бога в акомпанимент на музикални инструменти и императорът заедно със семейството си слушал разкази за забавленията на Върховната Личност. В някои царски семейства и храмове в Индия този обичай се следва и днес. Професионалните музиканти пеят в съпровод на шахнӣ и обитателите на дома постепенно се събуждат в приятно разположение на духа. Вечер под звуците на инструмента шахнӣ певците отново пеят за забавленията на Бога и семейните заспиват с мисли за славните деяния на Божествената Личност. Освен песните, вечер във всяка къща се провеждат и лекции върху Бхгаватам: членовете на семейството сядат заедно, правят Харе Ка кӣртан, четат откъси от Шрӣмад Бхгаватам и Бхагавад-гӣт и преди да си легнат, слушат музика. Атмосферата, която се създава от сакӣртана, прониква в сърцата им и докато спят, те сънуват как отново пеят в прослава на Бога. Така постепенно човек постига съвършено съзнание за Ка. Както научаваме от тази строфа на Шрӣмад Бхгаватам, това е много стара традиция. Още преди милиони години Свямбхува Ману я следвал и живеел спокоен и благополучен семеен живот в атмосфера на Ка съзнание.

Що се отнася до храмовете, във всеки царски дворец или богат дом непременно има и красив храм. Рано сутрин всички членове на семейството отиват там, за да присъстват на церемонията магалртрика. Тя е първата утринна служба в храма. По време на магалртрика свещенослужителят с кръгови движения предлага на мӯртите огън, раковина, цветя и ветрило. Богът вече се е събудил от сън и след като е приел лека закуска, се явява на среща с преданите. След тази церемония преданите се връщат вкъщи или остават в храма, за да продължат да възпяват величието на Бога. Тази ранна утринна церемония се извършва и до днес във всички индийски храмове и дворци. Вратите на обикновените храмове са отворени за всички, докато дворцовите храмове са предназначени само за членовете на царското семейство, макар че в много от тях се допускат и други хора. Храмът на царя на Джайпур се намира в двореца му, но в него са свободни да влизат всякакви хора. Който е ходил в този храм, знае, че в него винаги има поне петстотин предани. Когато церемонията магалртрика свърши, те сядат заедно и под акомпанимента на музикални инструменти възпяват величието на Бога, наслаждавайки се по този начин на живота. За храмовото обожание в царските семейства споменава и Бхагавад-гӣт, като казва, че ония, които не са успели да постигнат целта на бхакти йога в рамките на един живот, в следващия си живот получават възможност да се родят в семейство на богати хора, в царско семейство или в семейство на учени брхмаи и предани. Ако човек има щастието да се роди в такова семейство, той още от рождението си се ползва с всички преимущества на атмосферата на Ка съзнание. Детето, растящо в такава среда, непременно ще развие у себе си съзнание за Ка. В този си живот то отново получава възможност да постигне съвършенството, което не е успяло да постигне в миналия си живот, и ако се възползва от тази възможност, със сигурност ще успее.