ТЕКСТ 35

Храната, който току-що е сготвена, е много вкусна, но когато престои няколко часа, загубва свежестта и вкуса си. По същия начин и материалните наслаждения доставят удоволствие на човека, докато е млад, но когато стигне преклонна възраст, всичко му се струва безвкусно, безсмислено и болезнено. За Свямбхува Ману обаче животът не загубил своя вкус. Царят стареел, но животът му бил все така свеж, както и в миналото, защото протичал в Ка съзнание. За човека в Ка съзнание животът никога не става скучен и безинтересен. Казано е, че с всеки свой изгрев и залез слънцето съкращава живота на всички живи създания. Но изгревът и залезът на слънцето не могат да съкратят живота на този, който е зает с дейности в Ка съзнание. Животът на Свямбхува Ману не му омръзнал, защото той постоянно възпявал славата на Бог Виу и размишлявал за него. Царят бил най-великият йогӣ, защото никога не си губел времето. Това е подчертано в дадената строфа: вио курвато брувата катх. Когато говорел, той говорел само за Ка и Виу, Божествената Личност; когато слушал нещо, то било свързано с Ка; когато размишлявал, той размишлявал за Ка и неговите деяния.

Тук се казва, че животът на Ману бил много дълъг – седемдесет и една юги. Една юга продължава 4 320 000 години и всеки Ману живее седемдесет и една такива юги, което значи, че в един ден на Брахм има четиринайсет Манувци. През целия си живот, т.е. в продължение на 4 320 000 x 71 години, Ману действал в Ка съзнание, като възпявал Бога, слушал и разказвал за него и размишлявал за него. Затова животът му не бил изживян напразно и никога не загубил своята привлекателност.