ТЕКСТ 36

Трите състояния, споменати в тази строфа, са за хората, които са подвластни на трите гуи на материалната природа. Понякога те се описват като будно състояние, състояние на сън и състояние на безсъзнание. В Бхагавад-гӣт под три състояния, или цели, се имат предвид местоназначенията, до които стигат хората, подвластни на гуата на доброто, на страстта и на невежеството. Там се казва, че хората в гуата на доброто се издигат до висшите планети, където условията на живот са много по-добри от земните; хората в гуата на страстта остават на Земята или на райските планети в материалния свят; а хората в гуата на невежеството деградират до животински форми на съществуване и се раждат на планетите, обитавани от същества, които са по-низши от човешките. Но личността, която притежава Ка съзнание, се издига над трите гуи на материалната природа. В Бхагавад-гӣт се казва, че всеки, който извършва предано служене за Бога, се издига над трите състояния на материалната природа и постига равнището брахма-бхӯта, т.е. постига своята духовна природа. Въпреки че Свямбхува Ману, господарят на материалния свят, като че ли бил погълнат от материалното щастие, той не се намирал нито в гуата на доброто, нито в гуите на страстта и невежеството, а винаги оставал на трансцендентално равнище.

Следователно човекът, който напълно се е отдал на преданото служене, вече е постигнал освобождение. Билвамагала хкура, велик предан на Бога, е казал: „Когато имам непоколебима преданост към лотосовите нозе на Ка, освобождението постоянно ще ми служи, а цялото съвършенство на материалните наслаждения, религията и икономическото развитие ще чака моите заповеди“. Хората се стремят към дхарма, артха, кма и мока. Обикновено те извършват религиозни дейности, за да постигнат някакви материални цели и се занимават с материални дейности, за да удовлетворят сетивата си. Когато напълно се разочароват от материалното сетивно наслаждение, те започват да се стремят към освобождение и към сливане с Абсолютната Истина. Тези четири принципа лежат в основата на трансценденталния път, предназначен за не особено интелигентните. Истински интелигентните хора извършват дейности в Ка съзнание, без да се интересуват от тези четири принципа. Те веднага достигат трансценденталното равнище, а то е над освобождението. За предания дори освобождението не е кой знае какво постижение, да не говорим за резултатите от ритуалните религиозни дейности, икономическото развитие или материалното сетивно наслаждение. Преданите не се интересуват ни най-малко от тези неща, защото постоянно се намират на трансценденталното равнище брахма-бхӯта – равнището на себепознанието.