ТЕКСТ 7

В своята Бхакти-расмта синдху Шрӣла Рӯпа Госвмӣ дава напътствия как човек да приеме духовен учител и как да гради отношенията си с него. Най-напред кандидатът трябва да намери истински духовен учител и след това внимателно да слуша наставленията му и да се старае да ги изпълни. Така се обменя служене между духовния учител и ученика. Истинският духовен учител или светецът винаги е готов да подпомага обикновените хора, които се обръщат към него, в духовните им търсения. Подвластни на илюзията на м, ние сме забравили основния си дълг, Ка съзнание, затова святият човек желае ние също да станем святи. Мисията на светеца е да пробужда съзнанието за Ка у потъналите в забрава обикновени души.

Ману рекъл, че му била оказана голяма милост, като получил съветите и наставленията на Кардама Муни. Той смятал себе си за щастливец, задето могъл лично да чуе това послание. В тази строфа се подчертава, че човек трябва жадно да слуша истинския духовен учител, който е авторитетен източник на това знание. Как трябва да се приема трансценденталното послание? То трябва да се възприема чрез слуха. Думата кара-рандхраи буквално означава „през ушните отвори“. Милостта на духовния учител може да се получи единствено през ушите. Това обаче не означава, че духовният учител казва на ученика някаква мантра, ученикът му плаща няколко долара, медитира върху нея и след половин година постига съвършенство и става Бог. Подобно слушане е фарс. Истината е, че духовният учител познава природата и наклонностите на всеки свой ученик, знае какви дейности може да извършва той в Ка съзнание и му дава съответните наставления. Духовният учител дава наставления, които ученикът лично чува, и то не насаме, а в присъствието на всички: „Ти си способен на такива дейности в Ка съзнание. Трябва да правиш ето това“. На един той препоръчва да служи на Ка, като обожава мӯртите, на друг препоръчва да се занимава с редакторска работа, на трети – да проповядва, а на четвърти – да служи на Ка, като работи в кухнята. В Ка съзнание има най-различни видове дейности и духовният учител, който познава способностите на всеки ученик, възлага такива дейности, към които ученикът има вродена склонност; по такъв начин, извършвайки това служене, ученикът може да постигне съвършенство. В Бхагавад-гӣт също се казва, че човек може да постигне висшето съвършенство на духовния живот, като служи според наклонностите си, както Арджуна служил на Ка, използвайки уменията си във военното изкуство. Арджуна напълно се отдал на служенето си като воин и така станал съвършен. По същия начин художникът може да постигне съвършенство, като рисува под ръководството на духовния си учител. А човекът с литературни дарби може да пише статии или стихове, като следва указанията на духовния си учител и по този начин служи на Ка. Човек трябва да получи напътствия от духовния си учител, как да действа според вродените си наклонности, защото духовният учител е този, който притежава способността да дава такива наставления.

Когато наставленията на духовния учител се съчетаят с всеотдайно изпълнение от страна на ученика, процесът на духовното себепознание става съвършен. В коментара си към строфата от Бхагавад-гӣт вявастмик буддхи Шрӣла Вивантха Чакравартӣ хкура казва, че ако човек действително иска да постигне успех в духовния живот, трябва да получи конкретни наставления от духовния си учител, с какво да се занимава. Той трябва да се старае стриктно да следва тези наставления и да ги превърне в смисъл на живота си. Преданото изпълняване на наставленията на духовния учител е единственият дълг на ученика; чрез него той постига съвършенството. Човек трябва да се стреми много внимателно да чуе посланието на духовния си учител, а след това самоотвержено да го изпълнява. Така той ще постигне целта на живота.