ТЕКСТ 10

Лъжливото его, което кара живото същество да се отъждествява с тялото си и да се смята за собственик на нещата, свързани с това тяло, се нарича м. В петнайсета глава на Бхагавад-гӣт Богът казва: „Аз се намирам в сърцето на всяко живо същество и от мен идват паметта и забравата“. А тук Девахӯти казва, че погрешното отъждествяване на аза с тялото и привързаността към притежанията на тялото също са под контрола на Бога. Означава ли това, че Богът проявява пристрастие и ангажира едни в предано служене, а други – в сетивно наслаждение? Ако беше така, това би означавало, че Върховният Бог действа противоречиво и непоследователно. Ала действителното положение на нещата е друго. Щом живото същество забрави истинското си, естествено положение на вечен слуга на Бога и пожелае да се наслаждава, като доставя удоволствие на сетивата си, то става пленник на м. В резултат от това то започва да се отъждествява с тялото и да се привързва към притежанията на тялото. Тези неща се вършат от м, но тъй като м е посредник на Бога, действията ѝ в определен смисъл са негови действия. Богът е милостив – ако някой иска да го забрави и да се наслаждава на материалния свят, Той му предоставя всички възможности за това, но не пряко, а чрез посредничеството на материалната си енергия. Ала тъй като материалната енергия е енергия на Бога, в крайна сметка Богът е този, който дава на живото същество възможност да го забрави. Затова Девахӯти казва: „Ти беше причината на сетивното ми наслаждение. Ала сега те моля, освободи ме от този плен“.

Богът милостиво ни позволява да се наслаждаваме на материалния свят, но рано или късно идва моментът на разочарованието и човек започва да изпитва отвращение от материалното наслаждение. Ако тогава той искрено се отдаде в лотосовите нозе на Бога, Богът милостиво го освобождава от материалния плен. Затова в Бхагавад-гӣт Ка казва: „Най-напред ми се отдай и тогава Аз ще се погрижа за теб и ще те освободя от всички последици на греховните ти дейности“. Греховни се наричат онези дейности, които извършваме, когато сме забравили връзката си с Бога. Дори благочестивите дейности в материалния свят са греховни, когато се извършват за удовлетворяване на собствените ни сетива. Например човек понякога дава милостиня на бедните, надявайки се да си върне парите в четворен размер. Даването на подаяния с цел да се получи нещо в замяна, се нарича благотворителност в гуата на страстта. Всичко, което се върши в този свят, се върши в гуите на материалната природа и затова всички дейности с изключение на служенето за Бога са греховни. Заради тези греховни дейности ние се оказваме във властта на илюзорните материални привързаности и започваме да си мислим, че сме тялото. Ние мислим за тялото си като за себе си, а притежанията му смятаме за своя собственост. Затова Девахӯти моли Бог Капила да я освободи от плена на измамното отъждествяване и на лъжливото чувство за собственост.