ТЕКСТ 11

Както е известно, философията скхя разглежда практи и пуруа. Пуруа е Върховната Божествена Личност или всеки, който подражава на Върховната Божествена Личност, смятайки се за наслаждаващ се, а практи означава „природа“. В материалния свят пуруите, т.е. живите същества, експлоатират материалната природа. Сложните взаимоотношения между практи и пуруа (обектите на наслаждението и наслаждаващия се) в материалния свят водят до сасра – материалния плен на живото същество. Девахӯти искала да отсече дървото на материалното робство и открила подходящото средство в лицето на Капила Муни. В петнайсета глава на Бхагавад-гӣт дървото на материалното съществуване е наречено ашваттха (баняново дърво), чиито корени растат нагоре, а клоните му – надолу, и се казва, че човек трябва да отсече корена му със секирата на непривързаността. Какво е привързаността? Тя означава наличието на практи и пуруа. Живите същества се стремят да господстват над материалната природа. Тъй като обусловеното същество гледа на материалната природа като на обект за наслаждение и заема позицията на наслаждаващ се, то е наричано пуруа.

Девахӯти се обърнала с въпросите си към Капила Муни, защото знаела, че само Той може да я освободи от привързаността ѝ към материалния свят. Приели формата на мъже и жени, живите същества се опитват да се наслаждават на материалната енергия, затова в известен смисъл те всички са пуруа, защото пуруа означава „наслаждаващ се“, а практи значи „обект на наслаждението“. В материалния свят така наречените мъже и жени подражават на истинския пуруа. В действителност единственият трансцендентален наслаждаващ се е Върховната Божествена Личност, а всички останали са практи. Живите същества са практи. В Бхагавад-гӣт материята е определена като апар, низша природа, отвъд която съществува и друга, висша природа – живите същества. Те също са практи, обект на наслаждение, но под въздействието на м се опитват да заемат позицията на наслаждаващи се. Това е причината за сасра-бандха, обусловеното съществуване. Девахӯти искала да се освободи от плена на обусловения живот и да се предаде изцяло на Бога. Богът е шарая – „единствената личност, на която си заслужава да се отдадеш напълно“, – защото притежава всички достояния. Ако човек наистина иска освобождение, трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност. Тук Богът е наречен още сад-дхарма-вид варихам. Това означава, че от всички трансцендентални дейности най-добрата е вечното любовно служене за Върховната Божествена Личност. Често пъти думата дхарма се превежда като „религия“, но този превод не е точен. Истинското значение на думата дхарма е „това, което не може да се отнеме“, „неотделимо, съществено свойство“. Топлината е неотделимо свойство на огъня и затова се нарича негова дхарма, или природа. Аналогично на това сад дхарма означава „вечна дейност“. Вечната дейност на живите същества е трансценденталното любовно служене за Бога. Целта на философията скхя, изложена от Капиладева, е да подтикне хората към чисто, непримесено с нищо предано служене. Затова тук Капила е наречен най-големият авторитет сред онези, които познават трансценденталните дейности на живото същество.