ТЕКСТ 35
пашянти те ме ручирй амба санта
прасанна-вактрруа-лочанни
рӯпи дивни вара-прадни
ска вча спхаӣ ваданти
пашянти – виждат; те – те; ме – мое; ручири – красиво; амба – о, майко; санта – преданите; прасанна – усмихнато; вактра – лице; аруа – като утринното слънце; лочанни – очи; рӯпи – форми; дивни – трансцендентални; вара-прадни – изпълняващи всички желания; скам – към мен; вчам – слова; спхаӣм – благи; ваданти – те произнасят.
О, майко, моите предани постоянно виждат усмихнатото ми лице и очите ми, които приличат на изгряващото утринно слънце. Те обичат да гледат разнообразните ми трансцендентални форми, които изпълняват всички желания, и да се обръщат към мен с нежни слова.
Мвдӣте и атеистите смятат мӯртите в храма на Бога за идоли, но преданите не обожават идоли. Те обожават самата Божествена Личност, приела образа на арч. Арч се нарича формата на Бога, която можем да обожаваме в сегашното си, обусловено състояние. В сегашното си състояние ние не можем да видим Бога в духовната му форма, защото материалните ни очи и другите ни сетива не могат да възприемат духовни форми. Ние не можем да видим дори духовната форма на индивидуалната душа. Когато човек умира, ние не виждаме как душата му напуска тялото. Това е несъвършенството на материалните сетива. Затова Върховната Божествена Личност приема достъпна за материалните ни сетива форма, наречена арч-виграха. Арч-виграха, която понякога се нарича и инкарнация арч, не се различава от Бога. Както Върховната Божествена Личност приема различни инкарнации, така тя се въплъщава и във форми, направени от материя – глина, дърво, метал и скъпоценни камъни.
В шстрите се съдържат подробни указания за това, как да се извайват форми на Бога. Тези форми не са материални. Ако Богът е вездесъщ, тогава Той присъства и в материалните елементи. Това не подлежи на никакво съмнение. Но атеистите мислят другояче. Те твърдят, че всичко е Бог, ала когато отидат в храма и видят мӯртито на Бога, заявяват, че то не е Бог. Според собствената им теория всичко е Бог. Тогава защо мӯртито да не е Бог? Фактически те нямат и най-малка представа от Бога. Но преданите имат различно зрение, техните очи са пречистени от любовта към Бога. Щом видят Бога в някоя от различните му форми, те се изпълват с любов, защото, за разлика от атеистите, не откриват никаква разлика между Бога и формата му в храма. За тях усмихнатото лице на мӯртито в храма е трансцендентално и духовно и те истински се наслаждават на украсата по тялото му. Дълг на духовния учител е да научи учениците си как да украсяват мӯртите, как да ги обожават и как да почистват храма. В храмовете на Виу се провеждат различни церемонии в строго съответствие с авторитетни правила и предписания и преданите отиват на тях, за да видят мӯртите, арч-виграха. Когато ги съзерцават, те изпитват духовна наслада, защото всички мӯрти са много великодушни. Преданите разкриват мислите си пред тях и в много случаи те им отвръщат. Но човек трябва да е извисен предан, за да може да разговаря с Върховния Бог. Понякога Богът отговаря на предания си в сънищата му. Атеистите не могат да разберат чувствата, които се обменят между мӯртите и предания, но преданият истински им се наслаждава. В дадената строфа Капила Муни обяснява, че преданите изпитват удоволствие, когато гледат украсеното тяло и лице на мӯртито в храма и разговарят с него, изпълнени с преданост.