ТЕКСТ 36

Преданите се делят на три категории, но дори тези, които се отнасят към най-низшата, третата категория, са освободени души. В тази строфа се казва, че макар преданите от третата категория да са лишени от знание, просто като се любуват на украсените мӯрти в храма, те се потапят в мисли за Бога и престават да забелязват всичко останало. Като стане устойчив в Ка съзнание, изцяло ангажирайки сетивата си в служене на Бога, човек неусетно за себе си се освобождава. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣт. Като отдава чисто предано служене, както е предписано в шстрите, човек достига равнището на Брахман. В Бхагавад-гӣт се казва: брахма-бхӯя калпате. Това означава, че в изначалното си състояние живото същество е Брахман, защото е неотделима частица от Върховния Брахман. Но когато забрави, че истинската му природа е на вечен слуга на Бога, то става подвластно на м. Забравата на истинската му, естествена позиция е м, но иначе живото същество винаги си остава Брахман.

Когато разбере истинското си положение, живото същество започва да осъзнава, че е слуга на Бога. „Брахман“ означава, че то е постигнало равнището на себепознанието. Дори преданият от третата класа, който не притежава знание за Абсолютната Истина, но с благоговение се скланя пред Бога, мисли за Бога, съзерцава го в храма, носи му цветя и плодове и ги предлага на мӯртите, дори той неусетно се освобождава. Шраддханвит – с огромна преданост и благоговение преданите се покланят пред мӯртите и ги обожават с различни предмети. Мӯртите на Рдх и Ка, Лакмӣ и Нряа, Рма и Сӣт така силно привличат преданите, че когато ги видят в храма в цялото им великолепие, преданите изцяло се потапят в мисли за Бога. Това е равнището на освобождението. С други думи, в тази строфа се утвърждава, че дори преданият от третата класа има трансцендентална позиция и превъзхожда онези, които се стремят към освобождението чрез философски размишления или чрез други методи. Дори такива велики имперсоналисти като Шукадева Госвмӣ и четиримата Кумри били покорени от красотата на мӯртите в храма, от украсата им и от уханието на листата туласӣ, предложени на Бога, в резултат от което станали предани. Въпреки че вече били освободени души, те не пожелали да останат имперсоналисти, а пленени от красотата на Бога, станали предани.

В тази строфа особено внимание заслужава думата вилса. Вилса се наричат дейностите или забавленията на Бога. Едно от задължителните правила в храмовото обожание е човек да посещава храма не само за да види красивите мӯрти, но и за да слуша Шрӣмад Бхгаватам, Бхагавад-гӣт и други писания, които редовно се четат в храма. Във Вндвана във всеки храм се провеждат четения на шстрите. По този начин дори преданите от третата класа, които не познават писанията или нямат време да четат Шрӣмад Бхгаватам и Бхагавад-гӣт, получават възможност да слушат за забавленията на Бога. Така умовете им могат постоянно да бъдат погълнати от мисли за Бога – за неговата форма, дейности и трансцендентална природа. Това равнище на Ка съзнание е равнище на освобождението. Затова Бог Чайтаня е препоръчал като особено важни пет форми на предано служене: 1) да се повтарят святите имена на Бога: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе; 2) да се общува с преданите и да им се служи; 3) да се слуша Шрӣмад Бхгаватам; 4) редовно да се идва в храма, за да се съзерцават великолепно украсените мӯрти; 5) ако е възможно, да се живее в свято място, подобно на Вндвана или Матхур. Тези пет вида предано служене сами по себе си са достатъчни, за да може преданият да постигне равнището на най-висшето съвършенство. Бхагавад-гӣт и дадената строфа от Шрӣмад Бхгаватам потвърждават това. Във всички ведически писания се казва, че дори преданите от третата класа неусетно постигат освобождение.