ТЕКСТ 38

В Бхагавад-гӣт се казва, че с помощта на благочестивите дейности човек може да се издигне до най-висшите планетарни системи, дори и до Брахмалока, но когато последиците от тези благочестиви дейности се изчерпят, той отново се връща на Земята, за да започне нов живот и нови дейности. По такъв начин дори ако човек стигне до най-висшите планети, където ще може да живее дълго и да се отдава на наслаждения, той не е в състояние да остане там вечно. Но що се отнася до преданите, техните постижения – преданото служене и богатствата на Вайкуха, които са достъпни още на тази планета – са нетленни. В тази строфа Капиладева нарича майка си шнта-рӯп, с което подчертава, че достоянията на преданите, вечно пребиваващи в атмосферата на Вайкуха, са постоянни. Атмосферата на Вайкуха се нарича шнта-рӯпа, защото в нея цари гуата на чистото добро, неосквернено от гуите на страстта и невежеството. Когато човек се е установил твърдо в преданото служене, никой не може да го лиши от възможността да продължи да се занимава с трансцендентално служене и блаженството и желанието за служене на такъв предан постоянно нарастват. Дори времето няма власт над преданите, които действат в Ка съзнание, в атмосферата на Вайкуха. В материалния свят под влиянието на времето всичко търпи унищожение, но на планетите във Вайкуха времето и полубоговете са безсилни, защото там те просто не съществуват. Тук всичките ни дейности са управлявани от полубогове, без чието позволение не можем дори да си помръднем ръцете и краката. Но в света на Вайкуха няма нито полубогове, нито време и затова там няма място за унищожение. Там, където действа факторът време, всичко е обречено на разруха, но там, където няма минало, настояще и бъдеще, всичко е вечно. Затова в тази строфа са употребени думите на накянти, които подчертават нетленността на трансценденталните богатства.

Тук се обяснява и коя е причината за липсата на унищожение. Преданите приемат Върховния Бог като най-скъпата за тях личност и могат да се намират с него в различни отношения. Едни приемат Върховната Божествена Личност за свой най-скъп приятел, други – за свой роднина, трети – за син, за учител, за покровител или за обект на обожание. Богът е вечен, затова и нашите взаимоотношения с него са вечни. Тук ясно е казано, че тези отношения са неподвластни на унищожение, следователно и благата, които те носят на предания, са неунищожими. Всяко живо същество изпитва потребност да обича някого. Ако не намерим човек, достоен за любовта ни, ние я насочваме към котките и кучетата. По такъв начин вечната потребност на живите същества да обичат някого постоянно търси място, в което да намери подслон. От тази строфа научаваме, че можем да насочим любовта си към Бога, Върховната Личност, и да го обичаме като свой приятел, син, учител или благодетел, без да изпитваме никакъв страх, че Той ще ни измами или ще ни напусне. Ние вечно ще се наслаждаваме на отношенията с Върховния Бог в различните им проявления. Важен момент в тази строфа е, че Върховният Бог е наречен върховен учител. Бхагавад-гӣт била изговорена от самия Върховен Бог, който Арджуна приел като гуру, духовен учител. Следвайки този пример, ние също трябва да приемем Ка като най-висшия авторитет и духовен учител.

Ка, разбира се, означава Ка и неговите доверени предани; Ка никога не е сам. „Ка“ означава Ка с неговото име, форма, качества, обител и спътници. Ка никога не е сам, защото преданите му не са имперсоналисти. Царят например винаги е заобиколен от секретари, военачалници, слуги и придворни. Ако приемем Ка и неговите спътници за свои учители, никакви сили няма да са в състояние да унищожат знанието ни. Знанието, което получаваме в материалния свят, се променя под влиянието на времето, но заключенията на Бхагавад-гӣт, изречена от самия Върховен Бог Ка, остават неизменни. Няма смисъл да интерпретираме Бхагавад-гӣт, защото тя е вечна.

Човек трябва да вижда у Ка, Върховния Бог, най-добрия приятел. Ка никога няма да измами. Той винаги ще дава приятелски съвети и покровителство на своите предани. Ако човек приеме Ка като свой син, той ще има син, който никога няма да умре. В материалния свят родителската любов кара майката и бащата постоянно да се тревожат: „О, дано нашият син не умре!“ Но Ка никога няма да умре. Затова онези, които приемат Ка, Върховния Бог, за свой син, никога няма да загубят детето си. Много често преданите се отнасят към мӯртито като към свой син. Особено много такива случаи има в Бенгал, където след смъртта на предания мӯртито дори извършва обред шрддха за своя баща. Отношенията между Бога и предания никога не се унищожават. Хората са привикнали да се кланят на различни полубогове, но Бхагавад-гӣт осъжда подобен манталитет. Човек трябва да бъде достатъчно интелигентен и да обожава само Върховната Божествена Личност в разнообразните ѝ форми, такива като Лакмӣ-Нряа, Сӣт-Рма и Рдх-Ка. Тогава той никога няма да бъде измамен. Като обожава полубоговете, човек може да се издигне до висшите планети, но щом настъпи унищожението на материалния свят, тези планети заедно с управляващите ги полубогове също ще бъдат унищожени. Ала който обожава Върховната Божествена Личност, се издига до планетите във Вайкуха, където времето, унищожението и разрухата са безсилни. От всичко казано дотук следва, че времето няма власт над преданите, които са приели Върховната Божествена Личност като смисъл на съществуването си.