ТЕКСТОВЕ 39 – 40
има лока татхаивмум
тмнам убхайинам
тмнам ану йе чеха
йе ря пашаво гх
висджя сарвн анш ча
мм ева вивато-мукхам
бхаджантй ананя бхакт
тн мтьор атипрайе
имам – в този; локам – свят; татх – съответно; ева – несъмнено; амум – този свят; тмнам – финото тяло; убхая – и в двете; айинам – пътувайки; тмнам – тялото; ану – свързано с; йе – тези, които; ча – също; иха – в този свят; йе – това, което; ря – богатство; пашава – добитък; гх – домове; висджя – изоставил; сарвн – всичко; анн – друго; ча – и; мм – мен; евам – така; вивата-мукхам – всепроникващият Бог на вселената; бхаджанти – те обожават; ананя – неотклонно; бхакт – чрез предано служене; тн – тях; мтьо – на смъртта; атипрайе – Аз отвеждам на другата страна.
Така преданият, който обожава мен, всепроникващия Бог на вселената, с неизменно предано служене, забравя всички стремежи за издигане до планетите в рая или за постигане на щастие в този свят с помощта на богатство, деца, добитък, дом и всичко останало, свързано с тялото. Аз го отвеждам на другия бряг, отвъд раждането и смъртта.
В тези две строфи е казано, че неотклонно предано служене означава човек напълно да се посвети на Ка съзнание, на преданото служене, тъй като за него няма никой по-скъп от Върховния Бог. Тъй като Върховният Бог е всеобхватен, този, който го обожава с неизменна вяра, вече е постигнал всички възможни богатства и е изпълнил всичките си задължения. И в тези стихове Богът обещава, че ще изведе този свой предан отвъд раждането и смъртта. Затова Бог Чайтаня казва, че човекът, който иска да превъзмогне раждането и смъртта, трябва да се откаже от материалните притежания. Това означава, че той не трябва да търси земно щастие, да се стреми да достигне райските планети или да мечтае за материално богатство, деца, дом и домашни животни.
Вече бе обяснено как чистият предан неусетно постига освобождение и кои са признаците на освободената душа. Съществуването на обусловената душа протича в два плана: сегашния живот и подготовката за следващия. Ако сме в гуата на доброто, ние се готвим за живот на висшите планети, ако сме в гуата на страстта, ще останем пак тук, сред хората, за да продължим да извършваме много дейности, а ако сме в гуата на невежеството, е най-вероятно да деградираме и да попаднем в тяло на животно или в по-низша човешка форма на съществуване. Но преданият не се тревожи нито за този си живот, нито за следващия, защото не се стреми да постигне материално благополучие в нито един от двата. Той се моли на Бога: „О, Господи, все едно е къде ще се родя, но те моля само за едно: нека се родя в дома на твой предан, пък дори и като мравка“. Чистият предан не се моли на Бога за освобождение от оковите на материалния свят. Всъщност той дори не смята, че е достоен за освобождение. Като си дава сметка за миналия си живот и за прегрешенията си, той стига до извода, че е достоен единствено за най-дълбокия ад. Това, че сега, в този живот, се опитвам да стана предан, не означава, че в многобройните си минали раждания съм бил идеален и благочестив. Това е напълно невероятно. Преданият си дава реална сметка за своето положение. Той знае, че само заради пълното му отдаване Богът е милостив и не му изпраща всички страдания, които е заслужил. В Бхагавад-гӣт Ка казва: „Предай ми се и Аз ще те защитя от последиците на всичките ти грехове“. Така се проявява неговата милост. Но това не означава, че човекът, който се е отдал в лотосовите нозе на Бога, в миналия си живот не е извършвал грехове. Затова преданият се моли: „Нека заради греховете си се раждам отново и отново – единствената ми молба е никога да не забравя служенето за теб“. Притежавайки ясен и трезв ум, преданият се моли на Бога: „Съгласен съм да се раждам отново и отново, но нека бъде в дома на твой чист предан, за да получа възможност да продължа духовното си развитие“.
Чистият предан не се стреми в следващия си живот да заеме по-висока позиция. Той е изоставил подобни стремежи. Във всяка форма на живот – като семеен човек или като животно – ще трябва да имаме деца, доходи, имущество… Ала преданият не се интересува от материалните притежания. Той се задоволява с това, което получава по милостта на Бога. Той не се стреми да заеме по-високо обществено положение или да даде на децата си някакво изключително образование. Преданият не е безотговорен – той добросъвестно изпълнява всичките си задължения, но едновременно с това не отделя прекалено много време, за да подобрява условията на семейния си живот или социалния си статус, защото знае, че всичко това е преходно. Той изцяло се е посветил на служенето за Бога, а на другите дела отделя само необходимия минимум време (ятхрхам упаюджата). Чистият предан не се интересува какво ще се случи с него в следващия или в този живот; той не се интересува дори какво ще стане със семейството му, с децата му или с обществото. Той целият се отдава на служенето за Бога в Ка съзнание. В Бхагавад-гӣт е казано, че дори без знанието на предания Богът сам поема грижата той да се издигне до трансценденталната му обител веднага щом напусне тялото си. Когато се раздели с това тяло, преданият не отива в утробата на друга майка. След смъртта си обикновеното живо същество влиза в нова майчина утроба, за да приеме поредния вид тяло според своята карма (минали дейности). Ала преданият веднага се издига до духовния свят, в обкръжението на Бога – така се проявява специалната милост на Бога. Следващите строфи ще обяснят този факт. Богът е всемогъщ и може да направи всичко, което поиска. Той може да прости всички грехове на живото същество. Той може веднага да го изведе до Вайкухалока. Такова е необозримото могъщество на Върховната Божествена Личност, на Бога, който винаги е милостив към чистите предани.