ТЕКСТ 44

В тази строфа особено важни са думите мано майи арпита – „умът, съсредоточен върху мен“. Човек трябва да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Ка или на някоя от неговите инкарнации. Този, който освобождава съзнанието си, като го съсредоточи по този начин, постига освобождение. Пример за това е Амбарӣа Махрджа. Той съсредоточил ума си изцяло върху лотосовите нозе на Бога, говорел единствено за забавленията на Бога, вдъхвал аромата само на цветя и на листа от туласӣ, предложени на Бога, краката му го водели само до храма на Бога, а с ръцете си почиствал храма, с езика си опитвал храната, предложена на Бога, а с ушите си слушал разказите за великите му забавления. Така всичките му сетива били заети в служене на Бога. Най-напред обаче човек трябва да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Бога. Когато умът неотклонно се намира в това състояние, сетивата, които са му подчинени, също ще бъдат заети само със служене за Ка. В това се състои методът на бхакти йога. Йога означава контрол над сетивата. В тесния смисъл на думата сетивата не се подчиняват на контрол, защото винаги са възбудени, като малкото дете, което не може да стои мирно дори за миг. Дори Арджуна казва: чачала хи мана ка – „Умът е винаги неспокоен“. Затова най-доброто, което може да се направи, е умът да се съсредоточи върху лотосовите нозе на Бога. Мано майи арпита стхирам. Ако човек е погълнат от предано служене в Ка съзнание, той е постигнал най-висшето съвършенство. Дейността в Ка съзнание е най-висшата форма на дейност в човешкото съществуване.