ТЕКСТ 8
тася тва тамасо 'ндхася
дупрасдя прагам
сач-чакур джанманм анте
лабдха ме твад-ануграхт
тася – това; твам – Ти; тамаса – невежество; андхася – тъмнина; дупрася – трудно за преодоляване; адя – сега; пра-гам – прекосявайки; сат – трансцендентално; чаку – око; джанманм – на раждания; анте – накрая; лабдхам – постигнала; ме – мое; тват-ануграхт – благодарение на твоята милост.
Единствено с твоята помощ бих могла да се измъкна от непрогледния мрак на невежеството, защото Ти си моето трансцендентално око, което след много, много животи постигнах благодарение на твоята милост.
Тази строфа е много важна, защото обяснява връзката между духовния учител и ученика. Пленник на материалното съществуване, в което всичко се върти около сетивното наслаждение, ученикът, или обусловената душа, тъне в най-тъмно невежество. Да се изтръгне някой от материалния плен и да постигне освобождение, е изключително трудно, но ако човек има щастието да срещне духовен учител като Капила Муни или негов представител, по милостта му той може да се измъкне от тресавището на невежеството. И така, духовният учител е почитан като този, който спасява ученика от мрака на невежеството, като осветява пътя му със сияйния факел на знанието. Във връзка с това особено внимание заслужава думата прагам. Тя означава, че учителят може да изведе ученика си до другия бряг – от брега на обусловения живот до брега на свободата. Духовният учител извежда ученика на отсрещния бряг, като озарява пътя му със светлината на знанието. Ние страдаме единствено заради невежеството си. Наставленията на духовния учител разсейват мрака на невежеството и дават възможност на ученика да стигне до брега на свободата. В Бхагавад-гӣт се казва, че след много, много животи човек се предава на Върховната Божествена Личност. С други думи, ако след много, много животи човек успее да открие истински духовен учител и да се предаде на този действителен представител на Ка, пред него се открива пътят към светлината.