ТЕКСТ 55
гхрд вюр абхидйетм
акиӣ чакур етайо
тасмт сӯрьо нябхидйет
карау шротра тато диша
гхрт – от обонянието; вю – богът на вятъра; абхидйетм – се появи; акиӣ – двете очи; чаку – сетивото зрение; етайо – в тях; тасмт – от това; сӯря – слънчевият бог; нябхидйетм – се появи; карау – двете уши; шротрам – слухът; тата – от това; диша – божествата, управляващи посоките.
След обонянието се появи полубогът на вятъра, който управлява това сетиво. После във вселенската форма се появиха две очи, които дадоха начало на зрението. Заедно със зрението се появи богът на Слънцето, който го управлява. След това във вселенската форма се появиха две уши, в които възникна слухът, а заедно с него – Диг-деватите, божествата, управляващи посоките на света.
Тук е описано появяването на различните части от вселенското тяло на Бога, както и на полубоговете, които ги управляват. Подобно на начина, по който в майчината утроба постепенно се оформят различните органи на детското тяло, във вселенската утроба се образуват различните части на вселенската форма на Бога. Най-напред се появяват сетивата, а заедно с тях – и божествата, които ги управляват. В тази строфа на Шрӣмад Бхгаватам, а също и в Брахма сахит се казва, че Слънцето се е появило след като са се образували очите на вселенската форма на Бога. Слънцето е зависимо от вселенската форма. В Брахма сахит се казва още, че то е окото на Върховната Божествена Личност, Ка. Яч-чакур еа савит. Савит значи „Слънцето“. То е окото на Върховната Божествена Личност. Всъщност всичко се сътворява от вселенското тяло на Върховния Бог. Материалната природа само доставя необходимите материали. Сътворението се осъществява от Върховния Бог, както се потвърждава и в Бхагавад-гӣт (9.10): мадхякеа практи сӯяте са-чарчарам – „Под моето ръководство материалната природа създава всички движещи се и неподвижни обекти в космическото творение“.