No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 10

нивтта-буддхй-авастхно
дӯрӣ-бхӯтня-даршана
упалабхтмантмна
чакуевркам тма-дк

нивтта – преодолял; буддхи-авастхна – равнищата на материалното съзнание; дӯрӣ-бхӯта – далече; аня – други; даршана – жизнени концепции; упалабхя – осъзнал; тман – чрез пречистения си интелект; тмнам – собственото си аз; чаку – с очите си; ива – като; аркам – слънцето; тма-дк – осъзнал себе си.

Преданият трябва да се издигне до трансценденталното равнище, отвъд всички равнища на материалното съзнание, и да се разграничи от всички други концепции за живота. По този начин той ще се освободи от лъжливото его и ще види истинското си аз, както вижда слънцето в небето.

Съзнанието на човек, който има материални представи за живота, действа на три равнища. Когато сме будни, то действа по един начин, когато спим, действа по друг, а когато сме потънали в дълбок сън, функционира съвсем различно. За да постигнем Ка съзнание, трябва да станем трансцендентални към тези три равнища на съзнанието. Сегашното ни съзнание трябва да престане да възприема окръжаващия свят вън от връзката му с Ка, Върховната Божествена Личност. Това се нарича дӯрӣ-бхӯтня-даршана – когато постигне съвършенството на Ка съзнание, човек навсякъде вижда единствено Ка. В Чайтаня чаритмта се казва, че пред погледа на съвършения предан минават много движещи се и неподвижни обекти, но във всичко, което го обкръжава, той съзира действието на енергията на Ка. А когато си спомни за енергията на Ка, преданият веднага си спомня и самия Ка в личностната му форма. Затова във всичко, което го заобикаля, той вижда само Ка. В Брахма сахит (5.38) се казва, че когато очите на човек са намазани с елея на любовта към Ка (премджана-ччхурита), той постоянно вижда Ка – и вътре в себе си, и във всичко наоколо. Това се потвърждава и в дадената строфа. Човек трябва да се освободи от всички други видове светоглед, тогава ще може да надмогне лъжливото его с неговите неверни отъждествявания и ще гледа на себе си като на вечен слуга на Бога. Чакуевркам – както съвършено отчетливо виждаме слънцето в небето, по същия начин този, който напълно е развил своето Ка съзнание, може да види Ка и неговата енергия. С помощта на това зрение човек става тма-дк, т.е. постига себепознание. Когато се освободи от лъжливото его, което го кара да се отъждествява с тялото, той започва да вижда истинската природа на нещата. Тогава се пречистват и сетивата му. Вместо да се опитва да спре дейностите на сетивата си, човек трябва да отстрани лъжливото его, което е причина за отъждествяването му с тялото. Тогава сетивата му се пречистват веднага, а с чисти сетива той може да отдава на Бога истинско предано служене.

« Previous Next »