ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

ТЕКСТОВЕ 1 – 2: Девахӯти каза: О, Господи, Ти вече обясни признаците на съвкупната материална природа и отличителните черти на духа по научен начин, от гледна точка на философската система скхя. Сега искам да те помоля да опишеш пътя на преданото служене, който е смисълът на всички философски системи.

ТЕКСТ 3: Девахӯти продължи: Скъпи Господи, моля те, опиши подробно заради мен и заради всички останали хора кръговрата на раждането и смъртта, защото като слушаме за мъките, породени от него, ще се освободим от привързаността си към материалните дейности.

ТЕКСТ 4: Моля те, опиши и вечното време, което е едно от твоите въплъщения и чието влияние подтиква хората да извършват благочестиви дейности.

ТЕКСТ 5: О, Господи, Ти си като слънцето, защото разсейваш мрака на обусловения живот, погълнал живите същества. Тъй като очите на тяхното знание са затворени, те вечно спят, потънали в този мрак и лишени от твоя подслон. Невежи и заблудени, те се занимават с материалните си дейности и произтичащите от тях последици и изглеждат много уморени.

ТЕКСТ 6: Шрӣ Маитрея каза: О, най-добър сред Кауравите, доволен от думите на славната си майка и изпълнен със съчувствие към нея, великият мъдрец Капила каза следното.

ТЕКСТ 7: Божествената Личност Капила отвърна: О, благородна жено, преданото служене се дели на много пътища в зависимост от качествата на тези, които го изпълняват.

ТЕКСТ 8: Преданото служене, извършвано от човек, който е завистлив, горд, агресивен и зъл и който е индивидуалист, е в гуата на невежеството.

ТЕКСТ 9: Когато мӯртите в храма се обожават от индивидуалист, който очаква да получи в замяна за служенето си материално наслаждение, слава и богатство, този вид преданост е в гуата на страстта.

ТЕКСТ 10: Когато преданият обожава Върховната Божествена Личност и предлага на Бога резултатите от труда си, за да се освободи от замърсяванията на плодоносните дейности, предаността му е в гуата на доброто.

ТЕКСТОВЕ 11 – 12: Чистото предано служене се проявява, когато умът изпитва спонтанно влечение към слушането на трансценденталното име и на повествованията за трансценденталните качества на Върховната Божествена Личност, която живее във всяко сърце. Както водите на Ганг сами текат към океана, така бликналият екстаз на чистия предан се лее право към Върховния Бог, помитайки по пътя си всички материални препятствия.

ТЕКСТ 13: Чистият предан не приема нито един вид освобождение – слокя, сри, смӣпя, срӯпя или екатва – дори когато му ги предлага Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 14: Както вече обясних, когато постигне най-висшето равнище на преданото служене, човек преодолява влиянието на трите гуи на материалната природа и се установява на трансцендентална платформа, както е установен и самият Бог.

ТЕКСТ 15: Преданият трябва самоотвержено да изпълнява предписаните си задължения, без да очаква да получи нещо в замяна. Той трябва неотклонно да извършва преданото си служене, като при това се старае да избягва ненужно насилие.

ТЕКСТ 16: Преданият трябва редовно да посещава храма и да съзерцава моите изображения, да докосва лотосовите ми нозе, да ме обожава с подходящи предмети и да отдава молитви. Той трябва да гледа на всичко с дух на отреченост, от равнището на гуата на доброто, и да вижда духовната природа на всяко живо същество.

ТЕКСТ 17: Като се занимава с предано служене, чистият предан трябва да отдава цялата си почит на духовния учител и на чриите. Той трябва да бъде състрадателен към бедните и да поддържа приятелски отношения с равните нему, но всичко, което върши, трябва да върши според правилата и предписанията и с контрол върху сетивата.

ТЕКСТ 18: Преданият трябва да слуша само разговори на духовни теми и през цялото време да повтаря святото име на Бога. В отношенията си с другите той трябва да е открит и честен и да се държи просто. Въпреки че не изпитва враждебност към никого и се отнася дружелюбно към всички, той трябва да избягва общуването с хора, които са на ниско духовно равнище.

ТЕКСТ 19: Когато човек е развил у себе си тези трансцендентални качества и напълно е пречистил съзнанието си, тогава веднага щом чуе името ми или повествованията за трансценденталните ми добродетели, той се чувства спонтанно привлечен от тях.

ТЕКСТ 20: Както колесницата на въздуха улавя миризмата и мигновено я пренася от нейния източник до органа на обонянието, така този, който постоянно извършва предано служене в Ка съзнание, долавя Върховната Душа, която присъства еднакво навсякъде.

ТЕКСТ 21: Аз присъствам във всяко живо същество в образа си на Свръхдуша. Ако някой пренебрегва вездесъщата Свръхдуша и не ѝ оказва нужната почит, ала в същото време обожава мӯртите в храма, всичко, което той прави, е само имитация на обожание.

ТЕКСТ 22: Човек, който обожава мӯртито в храма, ала не знае, че Върховният Бог във формата на Парамтм се намира в сърцето на всяко живо създание, тъне в невежество и прилича на този, който хвърля жертвените дарове в пепелта.

ТЕКСТ 23: Този, който отдава почит на мен, но към телата на другите се отнася с враждебност и завист, е индивидуалист. Той никога не намира покой заради неприязънта, която изпитва към другите живи създания.

ТЕКСТ 24: Моя безгрешна майко, този, който не осъзнава, че присъствам у всяко живо създание, никога не ме удовлетворява, като обожава моите мӯрти в храма, дори ако следва всички предписани за тази цел ритуали и ми предлага необходимите дарове.

ТЕКСТ 25: Изпълнявайки предписаните си задължения, човек трябва да обожава мӯртито на Върховната Божествена Личност, докато не осъзнае присъствието ми в собственото си сърце и в сърцата на останалите живи същества.

ТЕКСТ 26: В образа на пламтящия огън на смъртта Аз карам да треперят от ужас всички онези, които, подтиквани от егоцентризъм, правят и най-малката разлика между себе си и останалите живи същества.

ТЕКСТ 27: Затова с щедри подаяния и почтително и дружелюбно отношение към останалите, а също и осъзнавайки равенството на всички живи създания, човек трябва да спечели моята благосклонност и да умилостиви мен, Бога, който пребивавам във всички създания като тяхното собствено Аз.

ТЕКСТ 28: О, благословена майко, живите същества са по-висши от неодушевените предмети, а сред живите същества онези, които проявяват признаци на живот, са по-висши от тези, които не проявяват. Още по-висши са животните, които притежават съзнание, а над тях пък стоят съществата, у които се е развило сетивното възприятие.

ТЕКСТ 29: Сред живите същества със сетивни възприятия онези, у които се е развило сетивото вкус, са по-висши от онези, които притежават само осезание. По-висши от тях са съществата, притежаващи обоняние, а още по-висши са онези, които имат развит слух.

ТЕКСТ 30: По-висши от живите същества, възприемащи звук, са онези, които могат да различават форми. По-висши от тях са съществата, които имат горни и долни зъби, а още по-висши са тези, които имат много крака. По-висши дори от тях са четириногите, а още по-висши от четириногите са хората.

ТЕКСТ 31: Сред човешките същества онези, които живеят в общество, разделено на съсловия според качествата и работата на членовете му, са най-висши, а в това общество най-висши са интелигентните хора, наричани брхмаи. Най-добри сред брхмаите са тези, които са изучили Ведите, а сред изучилите Ведите най-велик е този, който знае истинската цел на Ведите.

ТЕКСТ 32: По-висш от брхмаа, който познава целта на Ведите, е онзи, който може да разсее всички съмнения, а по-велик и от него е човекът, който стриктно следва браминските принципи. Още по-издигнат е този, който се е освободил от материалното замърсяване, а по-велик и от него е чистият предан, който извършва предано служене, без да очаква никакво възнаграждение.

ТЕКСТ 33: Затова Аз считам, че няма по-велика личност от оня, който не отделя своите интереси от моите и затова посвещава единствено на мен всичките си дейности, целия си живот – с две думи, всичко, което притежава, – без нито за миг да прекъсва служенето си за мен.

ТЕКСТ 34: Такъв съвършен предан се отнася почтително с всяко живо създание, защото е твърдо уверен, че Върховната Божествена Личност е влязла в телата на всички живи същества и пребивава в тях като Свръхдуша и повелител.

ТЕКСТ 35: Скъпа майко, о, дъще на Ману, преданият, който прилага по такъв начин науката за преданото служене и мистичната йога, постига обителта на Върховната Личност просто благодарение на това предано служене.

ТЕКСТ 36: Тази пуруа, която индивидуалната душа трябва да достигне, е вечната форма на Върховната Божествена Личност, известна също като Брахман и Парамтм. Тя е главната трансцендентална личност и всичките ѝ дейности са напълно духовни.

ТЕКСТ 37: Факторът време, под чието влияние всичко в този свят се преобразява, е друг аспект на Върховната Божествена Личност. Който не знае, че времето е същата тази Върховна Личност, винаги се страхува от него.

ТЕКСТ 38: Бог Виу, Върховната Божествена Личност, който се наслаждава на всички жертвоприношения, е факторът време и владетелят на всички владетели. Той влиза във всяко сърце, поддържа живота на всички и е причината едно живо същество да унищожава друго.

ТЕКСТ 39: Богът, Върховната Личност, не изпитва пристрастие към никого и няма врагове или приятели. Но Той просветлява онези, които го помнят, и унищожава другите, които са го забравили.

ТЕКСТ 40: От страх пред Върховната Божествена Личност духа вятърът, от страх пред Бога свети слънцето, от страх пред него се изливат дъждовете и от страх пред него многобройните небесни тела излъчват сиянието си.

ТЕКСТ 41: От страх пред Върховната Божествена Личност дърветата, увивните растения, билките, цветята и останалите растения цъфтят и дават плод в определеното за тях време.

ТЕКСТ 42: От страх пред Върховната Божествена Личност текат реките, а океаните не излизат от бреговете си. Единствено от страх пред Бога огънят гори, а Земята с планините си не потъва във водите на вселената.

ТЕКСТ 43: Подчинено на властта на Върховната Божествена Личност, небето позволява на космическото пространство да побере в себе си всички планети, населени с безброй живи същества. Съвкупното тяло на вселената, покрито със седем обвивки, расте и се разширява под неговия върховен надзор.

ТЕКСТ 44: От страх пред Върховната Божествена Личност полубоговете, които управляват гуите на материалната природа, създават, поддържат и унищожават вселената. Всички одушевени и неодушевени обекти в материалния свят се намират под тяхната власт.

ТЕКСТ 45: Вечното време няма нито начало, ни край. То е представител на Върховната Божествена Личност, създателят на този свят-затвор. Времето е причина за гибелта на проявения свят, то изпълнява съзидателни функции, като кара един индивид да се появява от друг, и то също така разрушава вселената, унищожавайки дори повелителя на смъртта, Ямарджа.