ТЕКСТОВЕ 11 – 12
мад-гуа-шрути-мтреа
майи сарва-гухшайе
мано-гатир авиччхинн
ятх гагмбхасо 'мбудхау
лакаа бхакти йогася
ниргуася хй удхтам
ахаитукй авявахит
бхакти пуруоттаме
мат – за моите; гуа – качества; шрути – слушане; мтреа – само; майи – към мен; сарва-гух-шайе – пребиваващ във всяко сърце; мана-гати – пътят на сърцето; авиччхинн – непрекъсвано; ятх – като; гаг – на Ганг; амбхаса – на водата; амбудхау – към океана; лакаам – проявление; бхакти йогася – на преданото служене; ниргуася – неосквернено; хи – наистина; удхтам – проявено; ахаитукӣ – безпричинно; авявахит – неотделимо; – което; бхакти – предано служене; пуруа-уттаме – към Върховната Божествена Личност.
Чистото предано служене се проявява, когато умът изпитва спонтанно влечение към слушането на трансценденталното име и на повествованията за трансценденталните качества на Върховната Божествена Личност, която живее във всяко сърце. Както водите на Ганг сами текат към океана, така бликналият екстаз на чистия предан се лее право към Върховния Бог, помитайки по пътя си всички материални препятствия.
Основният принцип на чистото, неосквернено предано служене е любовта към Бога. Мад-гуа-шрути-мтреа означава „веднага щом чуе за трансценденталните качества на Върховната Божествена Личност“. Тези качества се наричат ниргуа. Върховният Бог не е замърсен с гуите на материалната природа и затова привлича чистия предан. На предания не му се налага да медитира, за да развие такова влечение. Той вече е на трансцендентално равнище и влечението между него и Върховната Божествена Личност е естествено и спонтанно – тук то е сравнено с водите на Ганг, които текат към океана. Както никакви препятствия не могат да спрат течението на Ганг, по същия начин никакви материални условия не могат да попречат на влечението на чистия предан към трансценденталното име, форма и забавления на Върховния Бог. Във връзка с това трябва да обърнем внимание на думата авиччхинн, „непрекъсвано“. Никакви материални препятствия не могат да спрат потока на преданото служене на чистия предан.
Думата ахаитукӣ означава „безкористно“. Чистият предан не се занимава с предано служене поради някаква причина. Той не очаква, че в замяна ще получи някакви материални или духовни блага. Това е първият признак на чистата, непримесена преданост. Анбхилит-шӯням – той не се стреми с помощта на преданото служене да изпълнява личните си желания. Неговото предано служене е предназначено единствено за пуруоттама, Върховната Божествена Личност, и за никого другиго. Понякога псевдопреданите обожават многобройните полубогове, като мислят, че формите им са тъждествени на формата на Върховната Божествена Личност. Но тук специално е подчертано, че обект на бхакти, на преданото служене, е единствено Върховната Божествена Личност – Нряа, Виу или Ка – и никой друг.
Авявахит означава „непрекъснато“. Чистият предан служи на Бога денонощно, без да спира. Той е изградил живота си по такъв начин, че всяка минута и секунда да е зает с някакъв вид предано служене за Върховната Божествена Личност. Думата авявахит означава също, че интересът на предания съвпада с интереса на Върховния Бог. Единственият стремеж на предания е да изпълни трансценденталното желание на Върховния. Подобно спонтанно служене за Бога е трансцендентално, то не може да бъде замърсено от гуите на материалната природа. Това са признаците на чистото предано служене, освободено от всички замърсявания.