ТЕКСТ 13

Бог Чайтаня ни учи как да отдаваме чисто предано служене от спонтанна любов към Върховната Божествена Личност. В Шикака Той се моли на Бога: „О, Господи, не искам от теб нито богатства, нито красива съпруга, нито последователи. Всичко, което искам от теб, е живот след живот да мога да бъда чист предан в лотосовите Ти нозе“. Молитвите на Бог Чайтаня много напомнят казаното в Шрӣмад Бхгаватам. Думите му „живот след живот“ показват, че чистият предан не се стреми дори да се освободи от раждането и смъртта. Йогӣте и философите емпирици си поставят за цел да прекъснат кръговрата на раждането и смъртта, но преданият е съгласен дори да остане в материалния свят, стига да може да отдава предано служене.

Тук ясно е казано, че чистият предан не желае да постигне екатва, сливането с Върховния Бог, към което се стремят имперсоналистите, умозрителните философи и медитиращите йогӣ. Идеята за сливане с Върховния е чужда на чистия предан. Той може да приеме да отиде на планетите във Вайкуха, за да служи там на Бога, но никога няма да се съгласи да потъне в сиянието Брахман, което за него е по-лошо и от ад. Екатва, или потъването в сиянието на Върховния Бог, се нарича още каиваля, но за чистия предан блаженството каиваля е равносилно на ад. Преданият е толкова привързан към служенето за Върховния Бог, че за него петте вида освобождение губят всякаква стойност. Смята се, че този, който отдава на Бога чисто трансцендентално любовно служене, вече е постигнал и петте вида освобождение.

Когато преданият попадне в духовния свят, във Вайкуха, той получава четири различни възможности. Първата от тях е слокя, възможността да живее на една планета с Върховната Личност. На всяка от безбройните планети Вайкухи Върховната Личност пребивава в някоя от пълните си експанзии. Най-главната от тези планети е Калока. Както Слънцето е главната планета в материалната вселена, в духовния свят главната планета е Калока. Сиянието, излъчващо се от тялото на Бог Ка, който пребивава на Калока, озарява не само духовния, но и материалния свят, ала в материалния свят то е покрито от материята. В духовния свят има безброй планети Вайкухи и на всяка от тях царува Върховният Бог. Преданият може да отиде на някоя от тези планети, за да живее там заедно с Върховната Божествена Личност.

Преданият, постигнал освобождението сри, придобива същите богатства като тези на Върховния Бог. Освобождението смӣпя означава да общуваш лично с Бога. Преданият, който постигне освобождението срӯпя, придобива външност досущ като външността на Върховната Личност, с изключение на две-три особености, които са характерни единствено за трансценденталното тяло на Бога. Например Шрӣватса, снопчето косми на гърдите на Бога, е признак, по който Богът винаги се отличава от преданите си.

Чистият предан отхвърля тези пет вида духовно съществуване дори когато му ги предлагат, а още по-малко пък се стреми към материални блага, които са нищожни в сравнение с духовните. Когато Богът предложил на Прахлда Махрджа материални благословии, Прахлда отвърнал: „О, Господи, баща ми бе постигнал всички видове материални богатства и сили, дори полубоговете трепереха от могъществото му. Но въпреки това за по-малко от миг Ти отне живота му и така сложи край на целия му материален разцвет“. Преданият няма никакви желания за материално или духовно благополучие. Той има един-единствен стремеж: да служи на Бога. За него това е най-голямото щастие.