ТЕКСТ 14

Шрӣпда Шакарчря, който е известен като водач на философската школа на имперсонализма, в началото на коментарите си към Бхагавад-гӣт признава, че Нряа, Върховната Божествена Личност, е отвъд пределите на материалното творение. Неговото положение е уникално, защото всичко останало се намира в границите на материалния свят. Ведическите произведения също утвърждават, че преди сътворението е съществувал само Нряа – не е имало нито Брахм, нито Шива. Само Нряа, Върховната Божествена Личност Виу, или Ка, винаги запазва трансценденталната си позиция и е отвъд влиянието на материалния свят.

Материалните качества добро, страст и невежество не могат да повлияят на положението на Върховната Божествена Личност, затова Богът се нарича ниргуа (освободен от всякакви примеси от материални качества). Тук Бог Капила потвърждава същата истина: всеки, който отдава чисто предано служене, се намира на трансцендентално равнище също като самия Бог. Както Богът е отвъд влиянието на материалните гуи, така и неговите предани не са подвластни на тях. Този, който не е подчинен на трите гуи на материалната природа, се нарича освободена душа, или душа брахма-бхӯта. Брахма-бхӯта прасаннтм е равнището на освобождението. Аха брахмсми – „Аз не съм тялото“. Това определение се отнася само до ония, които постоянно служат на Ка и по този начин вече са на трансцендентално равнище. Такива предани са недосегаеми за влиянието на трите гуи на материалната природа.

Имперсоналистите поддържат невярна теория, като твърдят, че човек може да обожава която и да е произволно измислена форма на Бога, или Брахман, и накрая да потъне в сиянието Брахман. Разбира се, сливането със сиянието, което се излъчва от тялото на Върховния Бог (Брахман), също е вид освобождение, както бе обяснено в предишната строфа. Екатва е една от формите на освобождение. Но преданият никога не би склонил да го приеме, защото той спонтанно постига качествено единство с Върховния благодарение на това че отдава предано служене. Преданият вече е постигнал качественото равенство с Бога, което е следствие от безличностното освобождение, и няма нужда да полага за него отделни усилия. Тук ясно е казано, че чистото предано служене само по себе си е достатъчно, за да може човек да стане в качествено отношение еднакъв с Бога.