ТЕКСТ 15

Човек трябва да изпълнява задълженията, присъщи на съсловието, към което принадлежи – брхмаа, катрия, вайшя или шӯдра. Предписаните задължения на четирите съсловия в човешкото общество са обяснени в Бхагавад-гӣт. Брхмаите са длъжни да владеят сетивата си и да бъдат честни, чисти и образовани предани. Природата на катриите е да управляват. Те са безстрашни в битките и щедро раздават подаяния. Вайшите, или търговците и земеделците, търгуват със стоки, отглеждат крави и се занимават със селско стопанство. Шӯдрите, или работниците, служат на по-висшите съсловия, защото сами по себе си не са особено интелигентни.

В Бхагавад-гӣт се казва: сва-карма там абхярчя – каквото и положение да заема човек, той винаги може да служи на Върховния Бог, като изпълнява предписаните си задължения. Не бива да мислим, че само брхмаите могат да служат на Бога, а шӯдрите не могат. Всеки може да служи на Бога, като под ръководството на духовен учител, който е представител на Върховната Божествена Личност, изпълнява предписаните си задължения. Никой не бива да мисли, че задълженията, които изпълнява, са по-низши от тези на другите съсловия. Брхмаът служи на Бога с интелигентността си, а катрията му служи, като използва военния си талант, както Арджуна служел на Ка. Арджуна бил воин, той нямал време да изучава Веднта и други високоинтелектуални произведения. Девойките от Враджадхма принадлежали към съсловието на вайшите. Те отглеждали крави и работели на полето. Осиновителят на Ка, Нанда Махрджа, и близките му също били вайши. Те не били много образовани, но това не им пречело да служат на Ка, като го обичат и му предлагат всичко, което имат. Известни са и много примери за това, как на Ка служели и чали, хора, които са по-низши дори от шӯдрите. Мъдрецът Видура също бил смятан за шӯдра, защото майка му била шӯдра. Всъщност произходът на човека няма никакво значение, защото в Бхагавад-гӣт Богът лично заявява, че всеки, който отдава предано служене, има трансцендентална позиция. Всички предписани задължения са почтени и славни, ако се извършват като предано служене за Бога, без желание за лична изгода. Това предано служене трябва да е безпричинно, непрекъснато и спонтанно. Ка е неотразимо привлекателен и наш дълг е да му служим с всичко, с което можем. Това се нарича чисто предано служене.

Друг важен израз в тази строфа е нтихисреа („с колкото се може по-малко насилие и отнемане на живот“). Дори ако преданият е принуден да използва насилие, той не бива да го прави извън рамките на абсолютно необходимото. Понякога хората питат: „Убеждавате ни да не ядем месо, а в същото време вие ядете зеленчуци. Това не е ли насилие?“ Да, яденето на зеленчуци също е насилие. Вегетарианците също извършват насилие над други живи същества, защото и зеленчуците имат живот. Неотдадените убиват крави, кози и други животни, за да се хранят с плътта им. Преданият, който е вегетарианец, също убива. Но тази строфа посочва нещо много важно: всяко живо същество е принудено да съществува, като убива друго живо същество. Джӣво джӣвася джӣванам – живото същество живее за сметка на живота на друго живо същество. Но човек има право да извършва насилие само в рамките на абсолютно необходимото.

Човекът не трябва да яде нищо, което не е предложено на Върховната Божествена Личност. Ягя-шишина санта – като яде храна, предложена на Ягя, Върховната Божествена Личност, човек се освобождава от последиците на всичките си грехове. Затова преданият яде само прасд – храна, предложена преди това на Върховния Бог. Ка казва, че когато преданият му предложи с преданост ястия, приготвени от плодове или зеленчуци, Той ги приема. Преданият трябва да предлага на Ка само вегетариански храни. Ако Върховният Бог искаше ястия, приготвени от животинска плът, щяхме да му предлагаме животинска плът, но Той никъде не ни казва да правим подобно нещо.

Ние сме принудени да извършваме насилие, такъв е законът на природата. Но не трябва да извършваме ненужно насилие, не трябва да преминаваме границите на позволеното, определено от Бога. Арджуна използвал умението си да убива и макар убийството да е явно насилие, той убивал враговете си само защото такава била волята на Ка. По същия начин ако ние извършваме насилие само по необходимост, подчинявайки се на волята на Бога, действията ни се наричат нтихис. Насилието не може да бъде избегнато напълно, защото обусловеното съществуване неминуемо предполага насилие. Но не трябва да извършваме повече насилие, отколкото е необходимо, т.е. повече, отколкото отрежда Върховната Божествена Личност.