ТЕКСТ 17

В тринайсета глава на Бхагавад-гӣт ясно е казано, че човек трябва да извършва предано служене и да овладява духовното знание под ръководството на чря. чрьопсанам – той трябва да обожава чря, духовен учител, който е познал истинската природа на нещата. Духовният учител трябва да принадлежи към ученическа последователност, водеща началото си от Ка. Предшествениците на духовния учител са неговият духовен учител, духовният учител на неговия духовен учител и т.н. – всички тези чрии заедно съставляват ученическата последователност.

Настоящата строфа препоръчва на предания да се отнася с огромна почит на всички чрии. В шстрите се казва: гуруу нара-мати. Гуруу означава „на чриите“, а нара-мати значи „смятайки за обикновени хора“. Осъдително е ваиавите, преданите, да бъдат причислявани към определена каста, чриите да бъдат смятани за обикновени хора, а мӯртите в храма – за статуи от камък, дърво или метал. Ниямена – човек трябва да отдава на чриите най-дълбока почит в съответствие с правилата на писанията. Освен това той трябва да е състрадателен към бедните. С това обаче не се има предвид тези, които са затруднени материално. От гледна точка на преданите бедни са ония, който не притежават Ка съзнание. Човек може да има огромни материални богатства, но ако не е в съзнание за Ка, той е беден. И обратното, много чрии, например Рӯпа Госвмӣ и Сантана Госвмӣ, нощем оставали да спят под дърветата. Погледнато отстрани, те били бедни, но когато прочетем произведенията, които са ни оставили, веднага разбираме, че в духовно отношение те са били най-богатите хора.

Преданият проявява състрадание към бедните души, които нямат духовно знание, и ги просвещава, за да им помогне да постигнат Ка съзнание. Това е едно от задълженията му. Той трябва да поддържа приятелски отношения с тези, които в духовно отношение са на неговото равнище, т.е. които споделят неговите възгледи за живота. Няма никакъв смисъл преданият да се сприятелява с обикновени хора; той трябва да дружи с предани, защото чрез взаимните си беседи те си помагат един другиму да напредват по пътя на духовното познание. Това общуване се нарича иа-гохӣ.

В Бхагавад-гӣт се говори за бодхаянта параспарам, което значи „обсъждайки помежду си“. Обикновено чистите предани ценят времето си и го използват изключително за да четат и обсъждат помежду си повествованията за различните дейности на Бог Ка или Бог Чайтаня. Има безброй произведения – Пурите, Махбхрата, Бхгаватам, Бхагавад-гӣт и Упаниадите, – които предлагат безброй теми за разговор между двама или повече предани. Приятелски отношения трябва да се поддържат с хора, които имат същите интереси и възгледи. Такива хора се наричат сва-джти, „от същата каста“. Преданият трябва да избягва да общува с хора, чийто характер не отговаря на ваиавския идеал. Дори ако човек е ваиава, предан на Ка, щом поведението му не отговаря на приетите норми, той трябва да бъде избягван. Човек трябва внимателно да контролира ума и сетивата си, като строго следва правилата и ограниченията на писанията и поддържа близки отношения с тези личности, които се намират на неговото равнище.