ТЕКСТ 18

За да напредва духовно, човек трябва да слуша хората, които са овладели духовната наука. Този, който се стреми да постигне реалността на духовния живот, трябва стриктно да следва регулиращите принципи и да контролира сетивата си. За да успее да постигне такъв контрол, той трябва да избягва насилието, да бъде честен, да не краде, да се въздържа от полов живот и да притежава само това, което е абсолютно необходимо за поддържането на тялото. Човек не трябва да преяжда, не трябва да трупа ненужни вещи, не трябва да води празни разговори със светски хора и да превръща следването на правилата и предписанията в самоцел. Правилата и предписанията трябва да се следват единствено за да се постигне духовен напредък.

В Бхагавад-гӣт са изброени осемнайсет качества на предания, едно от които е простотата. Преданият не трябва да бъде горд, да изисква специална почит от другите и да употребява насилие. Амнитвам адамбхитвам ахис. Той трябва да бъде много търпелив, да живее просто, да приеме духовен учител и да владее сетивата си. Тези качества са споменати тук, както и в Бхагавад-гӣт. Преданият трябва да слуша от автентични източници как да напредва по духовния път. Той трябва да приема такива наставления от чря и да ги следва.

В тази строфа особено се подчертава нма-сакӣртанч ча – че човек трябва да повтаря святите имена на Бога (Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе) сам или заедно с други. Бог Чайтаня отдава особено значение на възпяването на святите имена на Бога, като му отрежда мястото на основен фактор за духовния напредък. Тук е употребена и думата рджавена, „без двуличие и притворство“. Преданият не трябва да крои планове за постигане на користни цели. Разбира се, понякога под съответното ръководство проповедниците правят планове, за да могат да изпълнят мисията на Бога, но когато става дума за лични интереси, преданият никога не бива да е двуличен. Той трябва да избягва интригите и общуването с личности, които не напредват в духовния живот. Друга дума, която заслужава вниманието ни, е думата ря. ряни се наричат онези, които се грижат за духовното си развитие в Ка съзнание и преуспяват материално. Разликата между ряните и не-ряните, сурите и асурите е в равнището на духовното развитие. Преданите не трябва да общуват с хора, които не са духовно напреднали. Бог Чайтаня съветва: асат-сага-тга – трябва да избягваме хората, които са привързани към тленното. С думата асат се назовава човек, който е прекалено привързан към материалното, който не е предан на Бога и силно се стреми към общуването с жени, както и към други материални удоволствия. Съгласно ваиавската философия такъв човек трябва да бъде считан за „персона нон грата“.

Преданият не бива да се гордее с постиженията си. Истинският предан се отличава с кротост и смирение. Дори когато е постигнал много високо равнище в духовното развитие, той остава кротък и смирен. На това с личния си пример са ни учили Кавирджа Госвмӣ и останалите ваиави. А Чайтаня Махпрабху е казал, че трябва да бъдем по-смирени и от тревата на улицата и по-търпеливи и от дървото. Човек не трябва да се гордее със себе си и да бъде високомерен. Само тогава той уверено ще може да напредва в духовния живот.