ТЕКСТ 23

В тази строфа особено внимание заслужават два израза: бхӯтеу баддха-ваирася („който се отнася към другите с неприязън“) и двишата пара-кйе („който изпитва завист към телата на другите“). Този, който завижда на другите или се отнася към тях с неприязън, никога не може да изпита щастие. Затова преданият трябва да се научи да гледа правилно на другите. Той не бива да обръща внимание на телесните различия, а трябва да вижда у всички около себе си само неотделимата частица от Върховния Бог и самия Бог в пълната му експанзия, Свръхдушата. Такова е зрението на чистия предан на Бога. Той никога не обръща внимание на тялото на живото същество.

В тази строфа е изразено желанието на Бога да спаси обусловените души, които са затворени в клетката на материалното тяло. От преданите се очаква да осъществят това желание, като го открият на обусловените души и ги просветляват с Ка съзнание. Така обусловените същества ще се издигнат до равнището на трансценденталното, духовното битие и ще изпълнят успешно мисията на своя живот. Разбира се, за живите същества, които са по-низши от хората, това е невъзможно, но в човешкото общество всички могат да постигнат Ка съзнание. Низшите живи същества могат да бъдат издигнати до Ка съзнание с помощта на други методи. Например Шивнанда Сена, велик предан на Бог Чайтаня, освободил едно куче от материалния плен, като го хранел с прасд. Раздаването на прасд, т.е. на остатъците от храната, предложена на Бога, дава възможност на невежите хора и на животните да се издигнат до Ка съзнание. И наистина, случило се така, че в Пурӣ същото куче срещнало Бог Чайтаня, който го дарил с освобождение от материалния свят.

Тук специално се подчертава, че преданият не трябва да причинява вреда на никого (джӣвхис). Бог Чайтаня е казал, че преданите не бива да извършват насилие над никое живо същество. Понякога хората питат: щом растенията също имат живот, тогава преданите не извършват ли насилие, като се хранят със зеленчуци? Най-напред, като откъснем малко листа, клонки или плодове от някое дърво или растение, ние не го убиваме. Освен това джӣвхис означава, че всяко живо същество в съответствие с миналата си карма трябва да премине през определени видове тела, затова макар всички живи същества да са вечни, никой няма право да нарушава постепенния ход на еволюцията им. Преданият трябва стриктно да следва принципите на преданото служене и да помни, че колкото и нищожно да е едно живо същество, у него присъства Върховният Бог. С други думи, той трябва да осъзнае вездесъщото присъствие на Бога.