ТЕКСТ 36

За да се открои ясно личността, към която индивидуалната душа трябва да се обърне, тук е казано, че тя, пуруа, Върховната Божествена Личност, е главното сред живите същества и висшата форма на проявление на безличностното сияние Брахман и на аспекта Парамтм. Тъй като Богът е източник на сиянието Брахман и на Парамтм, тук Той е наречен главната личност. Каха Упаниад потвърждава: нитьо нитнм – има безброй много вечни живи същества, но Богът е главното същество, от което зависи съществуването на всички останали. Същото се утвърждава и в Бхагавад-гӣт, където Бог Ка казва: аха сарвася прабхава – „Аз съм източникът на всичко, дори на сиянието Брахман и проявлението Парамтм“. В Бхагавад-гӣт се казва, че всички негови дейности са трансцендентални. Джанма карма ча ме дивям – деянията на Върховния Бог, а също и появата и напускането му са трансцендентални, те никога не бива да се смятат за материални. Всеки, който знае, че появата, напускането и дейностите на Бога са отвъд материалните дейности и материалните концепции, е освободена душа. Йо ветти таттвата / тяктв деха пунар джанма – след като напусне сегашното си тяло, такъв човек не се връща отново в материалния свят, а отива при Върховната Личност. Тук се потвърждава същото: пуруа пуруа враджет – просто като разбере трансценденталната природа и дейности на Бога, живото същество отива при Върховната Личност.