ТЕКСТ 10
артхаир пдитаир гурв
хисайетас-таташ ча тн
пути йе поеа
шеа-бхуг тй адха сваям
артхаи – с богатство; пдитаи – придобито; гурв – голямо; хиса – чрез насилие; ита-тата – на всяка крачка; ча – и; тн – тях (членовете на семейството); пути – той издържа; йем – на които; поеа – заради изхранването; шеа – остатъци; бхук – ядейки; ти – той отива; адха – надолу; сваям – сам.
Той печели пари, като на всяка крачка извършва насилие, и въпреки че отдава всичките си сили за семейството си, самият той изяжда нищожна част от купеното с тях и накрая отива в ада заради онези, които са го подтиквали да печели по такъв непочтен начин.
Бенгалците имат една поговорка: „Онзи, заради когото откраднах, ме нарича крадец“. Членовете на семейството, заради които привързаният баща извършва толкова грехове и непочтени дела, никога не са удовлетворени. В заблудата си той служи на тях, но обрича самия себе си на живот в ада. Крадецът извършва кражба, за да изхрани семейството си, но когато го хванат, него го вкарват в затвора. До това се свежда материалното съществуване и привързаността ни към обществото, приятелството и любовта в материалния свят. Човекът, привързан към семейството си, е готов да направи всичко, за да изкара пари за него, но самият той не може да консумира повече от това, което би спечелил и без да извършва подобни нечестни дела. Някой, който изяжда триста грама храна, може да има голямо семейство, което да трябва да издържа с цената дори на незаконни действия, но самият той не получава повече от това, което може да изяде, а често дори трябва да се задоволява с остатъците от трапезата на домашните си. Даже когато печели пари по нечестен път, самият той пак няма възможност да се радва на живота. Така м покрива човека с пелената на илюзията.
Процесът на илюзорното служене в името на обществото, страната или семейството е еднакъв навсякъде; същият принцип е в сила дори за крупните политически лидери. Държавният глава, който е направил толкова много за отечеството си, често загива от ръката на своите сънародници, задето не е могъл да им угоди с нещо. С други думи, с илюзорно служене човек никога не може да удовлетвори подчинените си, макар че не може и да не им служи, защото да бъде слуга, е естественото му положение. По природа живото същество е неотделима частица от Върховното Същество, ала понякога забравя, че трябва да служи на него, на Върховния, и насочва усилията си към служене за другите. Точно тази заблуда се нарича м. Като служи на другите, живото същество изпитва измамното чувство, че е господар. Главата на семейството си въобразява, че е господар на семейството, а държавният глава си въобразява, че е господар на страната, но на практика и двамата са слуги и като служат на м, постепенно пропадат в ада. Затова разумният човек трябва да развие у себе си Ка съзнание и да служи на Върховния Бог, като му посвети целия си живот, всичките си богатства, цялата си интелигентност и дар-слово.