ТЕКСТ 13
ева сва-бхаракалпа
тат-калатрдаяс татх
ндриянте ятх пӯрва
кӣнш ива го-джарам
евам – така; сва-бхараа – да ги изхранва; акалпам – неспособен; тат – неговата; калатра – съпруга; дая – и другите; татх – така; на – не; дриянте – почитат; ятх – както; пӯрвам – по-рано; кӣнш – стопани; ива – като; го-джарам – стар вол.
Като виждат, че е неспособен да ги издържа, жена му и останалите му близки спират да го почитат както по-рано, както свидливите стопани спират да се грижат за стария и изнемощял вол.
Не само в съвременната епоха – от незапомнени времена никой не обича старците, които не са в състояние да изкарват пари за семейството. Някъде дори им дават отрова, за да се отърват по-скоро от тях. А в някои канибалски племена за развлечение убиват старите хора и с плътта им си устройват пир. В сравнението, направено в тази строфа, се казва, че стопанинът спира да обича стария вол, който не може да работи. По същия начин когато привързаният баща остарее и повече не е в състояние да изкарва пари, съпругата, синовете, дъщерите и другите му роднини загубват към него предишната си любов и започват да се държат пренебрежително, да не говорим за някакво уважение. Затова най-разумното е човек да се освободи от привързаността към семейството си, преди да е настъпила старостта, и да приеме подслон при Върховната Божествена Личност. Човек трябва да се посвети на служене за Бога, за да може Богът да се погрижи за него; тогава той няма да бъде подритван от така наречени роднини.