ТЕКСТ 17
шана паришочадбхи
паривӣта сва-бандхубхи
вчямно 'пи на брӯте
кла-пша-ваша гата
шана – лежейки; паришочадбхи – оплакващи; паривӣта – заобиколен; сва-бандхубхи – от своите роднини и приятели; вчямна – подтикван от желание да говори; апи – въпреки че; на – не; брӯте – той говори; кла – на времето; пша – примката; вашам – пленен от; гата – отишъл.
Така той се оказва в ноктите на смъртта и лежи на смъртния одър, заобиколен от скърбящи приятели и роднини. Той иска да се обърне към тях, но не може да пророни нито дума, защото вече е пленник на времето.
От благоприличие роднините на този, който е на смъртно легло, идват при него и започват да ридаят на висок глас: „О, татко!“, „О, скъпи приятелю!“, „О, съпруже мой!“ Като ги вижда как скърбят, умиращият иска да се обърне към тях и да им каже желанията си, но тъй като е във властта на времето, т.е. във властта на смъртта, не може да произнесе нито дума и това му причинява непоносимо страдание. Той вече изпитва силни болки, предизвикани от агонията, а сливиците и гърлото му се изпълват със слуз и го задушават. На него и без това вече му е много тежко, а когато чуе и риданията на близките си, болката му става нетърпима.