ТЕКСТ 2
я ям артхам упдатте
дукхена сукха-хетаве
та та дхуноти бхагавн
пум чхочати ят-кте
ям ям – всеки; артхам – обект; упдатте – човек получава; дукхена – трудно; сукха-хетаве – в търсене на щастие; там там – това; дхуноти – унищожава; бхагавн – Върховната Божествена Личност; пумн – човекът; шочати – скърби; ят-кте – по тази причина.
Всичко, което материалистът създава с цената на тежък труд и горчиви страдания в преследване на измамно щастие, Върховната Божествена Личност унищожава, приела образа на фактора време. Така обусловената душа вечно скърби за нещо загубено.
Основната функция на времето, което е представител на Върховната Божествена Личност, е да унищожава всичко. Заради материалното си съзнание материалистите постоянно произвеждат най-различни неща, наричайки това икономически прогрес. Те мислят, че като удовлетворяват все повече и по-добре материалните си потребности, ще успеят да станат щастливи, ала забравят, че с хода на времето всичко, което са създали, ще се унищожи. Историята показва, че всички велики империи по земята, създадени с цената на толкова страдания и човешки усилия, с течение на времето безвъзвратно са загивали. И въпреки това глупавите материалисти не разбират, че просто си губят времето, като насочват усилията си към създаването на материални блага, които така или иначе са обречени на унищожение. Тази загуба на енергия е резултат от невежеството на хората, които не разбират, че по природа са вечни и имат и вечни дейности. Хората не знаят, че животът им в сегашното тяло е само миг от вечното им пътешествие. И понеже не знаят това, си мислят, че с този мимолетен живот свършва всичко. Така те напразно си губят времето в постоянно подобряване на материалните условия, сред които живеят.