ТЕКСТ 20
тан-деха втя
пшаир баддхв гале балт
наято дӣргхам адхвна
дая рджа-бха ятх
тан – за наказание; дехе – тялото му; втя – покривайки; пшаи – с въжета; баддхв – връзвайки; гале – през шията; балт – насила; наята – те повеждат; дӣргхам – дълго; адхвнам – разстояние; даям – престъпник; рджа-бха – царските воини; ятх – както.
Както царските стражи арестуват престъпника, за да го накажат, така Ямадӯтите хващат човека, който е вършил всякакви грехове, за да удовлетвори сетивата си, връзват го през шията със здраво въже и измъкват финото му тяло, за да го накажат сурово.
Всяко живо същество е покрито от фино и грубо тяло. Финото тяло се състои от ум, его, интелигентност и съзнание. В писанията се казва, че стражите на Ямарджа прибират финото тяло на грешника и го отвеждат в обителта на Ямарджа, за да го подложат на наказания, които той едва ще може да понесе. Грешникът обаче не умира от тези мъчения – как ще изтърпи наказанието, което му е отредено, ако умре? Работата на помощниците на Ямарджа не е да умъртвяват живите същества. Всъщност живото същество не може да бъде убито, защото е вечно. То просто трябва да изстрада последиците от дейностите, които е вършило за удовлетворяване на сетивата си.
Самият процес на наказанието е описан подробно в Чайтаня чаритмта. В миналото царските слуги качвали престъпника в лодка и го откарвали до средата на реката. Там го хващали за косите и го потапяли във водата. Когато той започнел да се задушава, го изваждали, давали му възможност да си поеме дъх и след това отново го потапяли във водата. По същия начин и Ямарджа наказва потъналата в забрава душа, както ще бъде описано в следващите строфи.