ТЕКСТ 31

Когато човек печели пари с нечестни средства и по този начин издържа семейството си и себе си, всичките му близки с голяма охота му помагат да харчи спечеленото, но когато трябва да отиде в ада, той отива сам. Този, който живее, като печели пари чрез насилие спрямо другите, а после се наслаждава на спечеленото със семейството и приятелите си, ще трябва сам да понесе последиците за този престъпен живот. Например ако човек се сдобие с пари, като извърши убийство, и после с тях издържа семейството си, всички, които живеят от тези мръсни пари, носят частична отговорност за престъплението и също отиват в ада, но той, като главен виновник, получава особено сурова присъда. Този, който цял живот е преследвал сетивно наслаждение, в мига на смъртта взема със себе си само греховните реакции. Парите, които е спечелил, остават в този свят, а с него заминават само последиците от греховете му.

Дори в този свят действа същият закон: ако човек се сдобие с пари, като извърши убийство, близките му не влизат в затвора, въпреки че и те са замърсени от сторения грях. Но той, който е извършил убийството, за да изхрани семейството си, получава присъда на убиец. Прекият извършител носи много по-голяма отговорност за престъпното деяние, отколкото този, който се наслаждава на плодовете от него. Затова великият философ Чакя Паита казва, че най-добре е всичките си притежания човек да използва в служене на сат, на Върховната Божествена Личност, защото никой не може да вземе богатствата си със себе си, когато умре. Те остават в този свят и се пропиляват. Или ние ще напуснем парите, или те ще ни напуснат, но и в двата случая неизбежно ще се разделим с тях. Затова най-добрият начин, по който можем да ги използваме, докато са все още наши, е с тяхна помощ да развиваме у себе си Ка съзнание.