ТЕКСТ 32
даивенсдита тася
шамала нирайе пумн
бхукте куумба-поася
хта-витта ивтура
даивена – по волята на Върховната Божествена Личност; сдитам – получил; тася – своите; шамалам – греховни реакции; нирайе – в адски условия; пумн – човекът; бхукте – е подложен; куумба-поася – издръжка на семейството; хта-витта – този, който е загубил богатството си; ива – като; тура – страдайки.
Така по волята на Върховната Божествена Личност този, който е хранил семейството, попада в адски условия на съществуване, за да страда заради сторените грехове подобно на човек, който е загубил богатството си.
В тази строфа се казва, че грешникът страда по същия начин, както човекът, който е загубил богатството си. Обусловената душа получава човешко тяло след много, много животи и това тяло е огромна ценност. Ако вместо да използва живота си, за да получи освобождение, човек просто го пропилява в името на изхранването на семейството си, като за тази цел върши безразсъдни и греховни действия, той прилича на оня, който е загубил богатството си и сега го оплаква. Когато богатството вече е загубено, няма смисъл човек да тъгува за него. Но докато все още го има, той трябва да го използва правилно, за свое вечно благо. Някой може да възрази, че когато човек изоставя парите, спечелени по греховен път, заедно с тях той изоставя и греховете си. Но в тази строфа специално се подчертава, че по волята на Върховния (даивенсдитам) човек взема със себе си последиците от греховете си, въпреки че оставя в този свят грешните си пари. Даже ако, когато го хванат, крадецът върне откраднатите пари, той пак ще получи присъда за престъплението си. Според законите той трябва да бъде наказан, независимо че е върнал парите. По същия начин умиращият може да остави богатството, което е спечелил по нечестни пътища, ала по волята на Върховния това не го освобождава от отговорност за престъпленията му и той пак ще трябва да страда в ада.