ТЕКСТ 33
кевалена хй адхармеа
куумба-бхараотсука
ти джӣво 'ндха-тмисра
чарама тамаса падам
кевалена – просто; хи – несъмнено; адхармеа – с греховни дейности; куумба – семейство; бхараа – да поддържа; утсука – пълен с желание; ти – отива; джӣва – такъв човек; андха-тмисрам – в Андха-тмисра; чарамам – на най-големия; тамаса – мрак; падам – областта.
По такъв начин този, който не се е спирал пред нищо и е извършвал всякакви тъмни дела, за да обезпечи семейството и роднините си, пропада до най-тъмната област на ада, наречена Андха-тмисра.
В тази строфа три думи заслужават особено внимание. Кевалена означава „само с тъмни дела“, адхармеа означава „греховен“ или „безбожен“, а куумба-бхараа значи „издръжка на семейството“. Несъмнено дълг на всеки семеен човек е да обезпечи семейството си с всичко необходимо, но той трябва да печели с честен труд, като следва предписанията на Ведите. В Бхагавад-гӣт е казано, че Богът е разделил човешкото общество на четири класи (вари) в съответствие с качествата на хората и характера на дейността им. Дори да пренебрегнем казаното в Бхагавад-гӣт, лесно ще забележим, че във всяко общество положението на човека се определя от качествата му и от работата, която върши. Например този, който прави мебели от дърво, се нарича дърводелец, а този, който работи с чук и наковалня, се нарича ковач. По същия начин тези, които лекуват хората или вършат инженерни работи, имат свои специфични названия и задължения. В зависимост от характера на дейността, с която се занимават, Върховният Бог е разделил хората на четири вари – брхмаа, катрия, вайшя и шӯдра. Специфичните задължения на тези четири класи са описани в Бхагавад-гӣт и в другите ведически произведения.
Човек трябва да се занимава с честен труд, който съответства на положението му. Той не бива да си изкарва прехраната с незаконни средства, като се занимава с дейности, които не са за него. Ако един брхмаа, който изпълнява функциите на свещенослужител и чийто дълг е да дава на хората духовно знание, не притежава необходимите за тази цел качества, той само мами паството си. Човек няма право да си осигурява съществуването по такъв непочтен начин. Същото се отнася и за катриите и вайшите. В писанията се подчертава, че този, който се стреми да напредва в Ка съзнание, трябва да изкарва прехраната си честно и просто. Както се казва в тази строфа, оня, който печели с непозволени средства (кевалена), попада в най-тъмните области на ада. Но ако човек издържа семейството си с честен труд, така, както препоръчват писанията, тогава той няма да страда заради семейния си живот.