ТЕКСТ 4
джантур ваи бхава етасмин
йоним анувраджет
тас тас са лабхате
нирвти на вираджяте
джанту – живото същество; ваи – несъмнено; бхаве – в материалното съществуване; етасмин – това; м м – в каквито и да е; йоним – видове; анувраджет – да попадне; тасм тасм – в това; са – то; лабхате – получава; нирвтим – удоволствие; на – не; вираджяте – не желае.
В каквато и форма на живот да се роди, живото същество винаги намира някакво удоволствие и никога не съжалява, че е попаднало в нея.
Удоволствието, което живото същество изпитва в дадена форма на живот, колкото и отблъскваща да е тя, се нарича илюзия. Човек, който заема издигнато положение в обществото, никога не би могъл да живее така, както живее човекът от социалното дъно, ала последният се чувства напълно доволен от положението си благодарение на влиянието на външната енергия, м. М действа в две посоки. Едното действие се нарича пракептмик, а другото – варатмик. варатмик означава „покриване“, а пракептмик – „принизяване“. Материалистът и животното ще се чувстват удовлетворени винаги, във всички условия на живот, защото знанието им е покрито с пелената на м. Съзнанието на низшите форми на живот, както и на човека от социалното дъно е развито толкова слабо, че живото същество на практика не може да различи страданието от щастието. Именно това се нарича варатмик. Дори свинята, която яде изпражнения, си мисли, че е щастлива, макар че човекът, който води по-висше съществуване, разбира, че тя живее от изпражнения. Колко отвратителен е подобен живот!