ТЕКСТ 7
сандахямна-сарвга
ем удвахандхин
каротй авирата мӯхо
дуритни дуршая
сандахямна – изгаряйки; сарва – всички; ага – части на тялото му; ем – членовете на семейството; удвахана – за да изхрани; дхин – от тревоги; кароти – той върши; авиратам – постоянно; мӯха – глупакът; дуритни – греховни деяния; дуршая – зъл и завистлив.
Въпреки че изгаря в пламъка на тревогите, този глупак постоянно върши всевъзможни греховни дела и живее с надежди, на които никога не им е съдено да се сбъднат – и всичко това само за да поддържа съществуването на нещо, което е нарекъл свое семейство и общество.
По-лесно е да се управлява голяма империя, отколкото да се поддържа едно малко семейство, и особено в днешно време, в Кали юга. Днес всеки е пълен с тревоги и не знае нито миг покой, защото под влиянието на м смята създаденото от нея семейство за свое. Семейството, което поддържаме с толкова труд, всъщност е дело на м. То е изкривено отражение на семейството в Калока. На Калока, в духовния свят, живото същество също има семейство, приятели, общество, баща и майка, но там всичко е вечно. В материалния свят, сменяйки телата си, ние сменяме и семейството си. Понякога се раждаме в семейство на хора, друг път – в семейство на полубогове, трети път – в семейство на котки или на кучета. Семейството, обществото и приятелството тук са мимолетни, затова се наричат асат. И в тази строфа се казва, че докато сме привързани към асат, към временното, реално несъществуващо общество и семейство, винаги ще бъдем пълни с тревоги и безпокойство. Материалистите не знаят, че тук, в материалния свят, семейството, обществото и приятелството са само сенки, и се привързват към тях. Сърцата им постоянно горят в пламъци, но въпреки всички болки те продължават да работят, за да изхранват илюзорните си семейства, защото не знаят нищо за своето истинско семейство, семейството на Ка.