ТЕКСТ 14
я пача-бхӯта-рачите рахита шарӣре
ччханно 'ятхендрия-гуртха-чид-тмако 'хам
тенвикуха-махимнам и там ена
ванде пара практи-пӯруайо пумсам
я – което; пача-бхӯта – пет груби елемента; рачите – изградено от; рахита – отделена; шарӣре – от материалното тяло; чханна – покрита; аятх – неправилно; индрия – сетива; гуа – качества; артха – обекти на сетивата; чит – его; тмака – изградено; ахам – аз; тена – от материалното тяло; авикуха-махимнам – чието величие е непомрачено; им – всезнаещ; там – това; енам – на него; ванде – отдавам почитания; парам – трансцендентален; практи – към материалната природа; пӯруайо – към живите същества; пумсам – на Върховната Божествена Личност.
Като приех това материално тяло, състоящо се от пет елемента, аз се отделих от Върховния Бог и сега качествата и сетивата ми не се използват по предназначение, въпреки че аз самата съм духовна по същност. Ала Богът, Върховната Личност, е отвъд материалната природа и живите същества, Той няма материално тяло и винаги е изпълнен с велики и нетленни духовни качества. Затова с най-дълбока почит се скланям пред него.
Разликата между живото същество и Върховната Божествена Личност се състои в това, че живото същество има склонност да попада под влиянието на материалната природа, докато Върховният Бог винаги остава трансцендентален към материята и живите същества. Когато живото същество се озове в материалната природа, сетивата и качествата му се замърсяват, т.е. стават обусловени. Върховният Бог не може да бъде обусловен от материални качества или материални сетива, защото е отвъд влиянието на материалната природа и, за разлика от живите същества, не може да се окаже в мрака на невежеството. Заради съвършеното си знание Той никога не е подвластен на материалната природа. Материалната енергия винаги е под негов контрол и затова никога не може да го подчини.
Живото същество е склонно да попада под влиянието на материалната природа, защото по природа е безкрайно малко. Но когато отхвърли оковите на илюзорното материално тяло, то постига същата духовна природа, каквато притежава и Върховният Бог. Между него и Бога няма качествена разлика, но то не притежава могъществото, което би му позволило никога да не попада под влиянието на материалната природа. Ето защо живото същество се различава от Бога в количествено отношение.
Процесът на преданото служене има за цел да пречисти живото същество от материалните замърсявания и да го издигне до духовно равнище, до качествено равенство с Върховната Божествена Личност. Във Ведите се казва, че живото същество винаги е свободно. Асаго хй ая пуруа. Материалното замърсяване го покрива само временно, а истинското му състояние е състоянието, в което то е свободно. Това освобождение се постига чрез процеса на Ка съзнание, започващ от мига, в който живото същество се отдава на Върховния Бог. Затова в тази строфа се казва: „С най-дълбока почит се скланям пред Върховната Личност“.