ТЕКСТ 47

Всеки разумен човек, който е разбрал философията на живота и смъртта, се отчайва, когато слуша за ужасните, адски условия на живот, в които е поставено живото същество в майчината утроба и после, извън нея. Но проблемите на живота трябва да се разрешат. Разумният човек трябва да разбере, че материалното тяло е източник на страдания. Без излишни разочарования и отчаяние той трябва да се опита да открие решението. Това той може да направи, като общува с личности, постигнали освобождение. Но най-напред трябва да разбере кой е истински освободен. Освободената личност е описана в Бхагавад-гӣт: този, който е преодолял неумолимите закони на материалната природа и непрекъснато отдава на Бога предано служене, е достигнал равнището на Брахман.

Върховната Божествена Личност е отвъд материалното творение. Дори имперсоналисти като Шакарчря признават, че Нряа е трансцендентален по отношение на материалното творение. Затова човек, който действително служи на Бога в различните му форми – Нряа, Рдх-Ка или Сӣт-Рма – е постигнал освобождение. Бхгаватам потвърждава, че освобождение означава да се върнеш в естествената си позиция. Тъй като живото същество е вечен слуга на Върховния Бог, ако сериозно и искрено се занимава с трансцендентално любовно служене за Бога, то се намира в освободено състояние. Човек трябва да общува с тези, които са постигнали освобождение, и тогава ще намери разрешение за най-важните проблеми на живота – раждането и смъртта.

Докато се занимава с предано служене в Ка съзнание, човек не трябва да се държи като скъперник. Той не трябва да демонстрира отреченост от света. В действителност той не се е отрекъл от нищо. Ако човек напусне двореца си и отиде в гората, той не се отрича от нищо, защото и дворецът, и гората са собственост на Върховната Божествена Личност. Това, че сменя една собственост с друга, не означава, че се отрича от тях – той никога не е бил собственик нито на двореца, нито на гората. Да се отречеш от материалния живот, означава да изоставиш илюзорното схващане, че си господар на материалната природа и имаш право да ѝ се наслаждаваш. Когато човек се раздели с тази измамна представа и с високомерието си, което го кара да се смята за Бог, той върши истинско отречение. Иначе отречението е лишено от смисъл. Рӯпа Госвмӣ казва, че ако човек се отрича от нещо, което би могъл да употреби в служене за Бога, действието му се квалифицира като пхалгу-ваиргя – скъперническо или лъжливо отречение. Всичко съществуващо принадлежи на Върховната Божествена Личност и затова всичко трябва да се използва в служене за Бога, а не за удовлетворяване на собствените ни сетива. Това е истинско отречение. И нещо друго: човек не бива изкуствено да увеличава потребностите на тялото си. Трябва да се задоволяваме с това, което Ка ни дава, без да полагаме свръхусилия, и цялото си време трябва да посветим на служене за Бога в Ка съзнание. Така ще можем да разрешим проблема за раждането и смъртта.