ТЕКСТ 1
капила увча
атха йо гха-медхӣн
дхармн еввасан гхе
кмам артха ча дхармн свн
догдхи бхӯя пипарти тн
капила увча – Бог Капила каза; атха – сега; я – човекът, който; гха-медхӣн – на семейните; дхармн – задължения; ева – несъмнено; васан – живеещи; гхе – у дома; кмам – сетивно наслаждение; артхам – материално благополучие; ча – и; дхармн – религиозни ритуали; свн – негови; догдхи – се наслаждава; бхӯя – отново и отново; пипарти – извършва; тн – тях.
Божествената Личност каза: Човекът, който води семеен живот, извършва религиозни ритуали, с тяхна помощ постига материално благополучие, а материалното благополучие използва, за да удовлетворява сетивата си. Така живот след живот той се занимава все с едно и също нещо.
Има два вида семейни хора. Едните се наричат гхамедхӣ, а другите – гхастхи. Гхамедхӣте се стремят към сетивно наслаждение, а гхастхите – към себепознание. В тази строфа Богът говори за гхамедхӣте, или за хората, които искат да останат в материалния свят. Тяхната цел е да се наслаждават на материалните блага, затова те извършват религиозни ритуали, с които да постигнат материално благополучие, което на свой ред ще им даде възможност да удовлетворяват сетивата си. Този тип хора не искат нищо повече. Те цял живот работят като волове само за да забогатеят и охолно да ядат и пият. Те правят дарения за благотворителни начинания, защото искат в следващия си живот да се издигнат до висшите райски планети, ала не изпитват никакво желание да спрат процеса на прераждането и да сложат край на страданията, неизменно съпътстващи материалното съществуване. Такива хора се наричат гхамедхӣ.
Гхастха е този, който живее със семейството, съпругата, децата и роднините си, но не се привързва към тях. Той предпочита да остане семеен, отколкото да води живот на странстващ отшелник (саннсӣ), но главната му цел е да постигне себепознание, т.е. да развие у себе си Ка съзнание. В тази строфа обаче Бог Капиладева говори за гхамедхӣте, които се стремят към материално процъфтяване и с тази цел извършват жертвоприношения, раздават милостиня и се занимават с благочестиви дейности. Понеже знаят, че доброто положение, което имат сега, се дължи на благочестивите им дела в миналото, те отново и отново извършват дейности, с които да си осигурят още сетивно наслаждение. Прахлда Махрджа казва: пуна пунаш чарвита-чарванм – те предпочитат да дъвчат това, което вече е било дъвкано. Дори когато са богати и преуспяващи, те продължават да се сблъскват с материалните страдания, ала независимо от това не желаят да променят начина си на живот.