ТЕКСТ 1

Има два вида семейни хора. Едните се наричат гхамедхӣ, а другите – гхастхи. Гхамедхӣте се стремят към сетивно наслаждение, а гхастхите – към себепознание. В тази строфа Богът говори за гхамедхӣте, или за хората, които искат да останат в материалния свят. Тяхната цел е да се наслаждават на материалните блага, затова те извършват религиозни ритуали, с които да постигнат материално благополучие, което на свой ред ще им даде възможност да удовлетворяват сетивата си. Този тип хора не искат нищо повече. Те цял живот работят като волове само за да забогатеят и охолно да ядат и пият. Те правят дарения за благотворителни начинания, защото искат в следващия си живот да се издигнат до висшите райски планети, ала не изпитват никакво желание да спрат процеса на прераждането и да сложат край на страданията, неизменно съпътстващи материалното съществуване. Такива хора се наричат гхамедхӣ.

Гхастха е този, който живее със семейството, съпругата, децата и роднините си, но не се привързва към тях. Той предпочита да остане семеен, отколкото да води живот на странстващ отшелник (саннсӣ), но главната му цел е да постигне себепознание, т.е. да развие у себе си Ка съзнание. В тази строфа обаче Бог Капиладева говори за гхамедхӣте, които се стремят към материално процъфтяване и с тази цел извършват жертвоприношения, раздават милостиня и се занимават с благочестиви дейности. Понеже знаят, че доброто положение, което имат сега, се дължи на благочестивите им дела в миналото, те отново и отново извършват дейности, с които да си осигурят още сетивно наслаждение. Прахлда Махрджа казва: пуна пунаш чарвита-чарванм – те предпочитат да дъвчат това, което вече е било дъвкано. Дори когато са богати и преуспяващи, те продължават да се сблъскват с материалните страдания, ала независимо от това не желаят да променят начина си на живот.