ТЕКСТОВЕ 12 – 15
дя стхира-чар йо
веда-гарбха сахарибхи
йогешвараи кумрдяи
сиддхаир йога-правартакаи
бхеда-дбхимнена
нисагенпи карма
карттвт сагуа брахма
пуруа пуруаршабхам
са састя пуна кле
кленешвара-мӯртин
джте гуа-вятикаре
ятх-пӯрва праджяте
аишваря прамехя ча
те 'пи дхарма-винирмитам
ниевя пунар нти
гуа-вятикаре сати
дя – творецът Брахм; стхира-чарм – на неподвижните и движещите се проявления; я – този, който; веда-гарбха – вместилище на ведическото знание; саха – заедно с; ибхи – мъдреците; йога-ӣшвараи – с великите йогӣ мистици; кумра-дяи – с Кумрите и др.; сиддхаи – със съвършените живи същества; йога-правартакаи – основоположниците на системата на йога; бхеда-д – заради независимото им зрение; абхимнена – от заблуждение; нисагена – неплодоносни; апи – въпреки; карма – от дейностите им; карттвт – от съзнанието, че са извършители; са-гуам – притежавайки духовни качества; брахма – Брахман; пуруам – Божествената Личност; пуруа-абхам – първата пуруа инкарнация; са – той; састя – постигнал; пуна – отново; кле – по време на; клена – от времето; ӣшвара-мӯртин – проявлението на Бога; джте гуа-вятикаре – когато гуите започнат да взаимодействат; ятх – както; пӯрвам – по-рано; праджяте – е роден; аишварям – богатство; прамехям – царско; ча – и; те – мъдреците; апи – също; дхарма – от техните благочестиви дейности; винирмитам – създадено; ниевя – които са се наслаждавали; пуна – отново; нти – те се връщат; гуа-вятикаре сати – когато гуите взаимодействат помежду си.
Скъпа майко, има някои, които обожават Върховната Божествена Личност с користни цели, но дори полубоговете като Брахм, великите мъдреци като Санат-кумра и великите муни като Марӣчи са принудени отново да се върнат в материалния свят, когато дойде време за сътворението му. Когато трите гуи на материалната природа отново започват да взаимодействат помежду си, Брахм, който е създателят на космическото проявление и средоточието на цялото ведическо знание, и великите мъдреци, които са основоположници на духовния път и на процеса на йога, под влиянието на фактора време се връщат в материалния свят. Благодарение на това че са вършили дейности, лишени от кармични последици, те постигат освобождение и влизат в тялото на първата пуруа инкарнация, но по време на сътворението на материалния свят се връщат отново, като приемат съвсем същите форми и заемат същото положение, което са имали и по-рано.
Това, че Брахм получава освобождение, е известно на всички, но той не може да освободи своите предани. Полубоговете като Брахм и Шива не могат да дадат освобождение на никое живо същество. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣт, само този, който се е отдал на Ка, Върховната Божествена Личност, може да се освободи от плена на м. Тук Брахм е наречен дя стхира-чарм, защото е изначалното, първосътвореното живо същество. След като се роди, той създава цялото космическо проявление, целия материален свят, следвайки подробните наставления, които му е дал Върховният Бог. В дадената строфа Брахм е наречен и веда-гарбха, което означава, че познава крайната цел на Ведите. Той винаги е съпровождан от велики личности, такива като Марӣчи, Кашяпа и седемте мъдреци, а също и от велики йогӣ мистици, от Кумрите и от много други духовно издигнати същества. Въпреки всичко това обаче Брахм има свой личен интерес, различен от интересите на Бога. Бхеда-д означава, че понякога той смята себе си за независим от Върховния Бог или мисли, че трите инкарнации на Върховния, една от които е той, са еднакво независими. Брахм осъществява сътворението, Виу поддържа материалния свят, а Рудра, или Шива, го унищожава. И тримата са инкарнации на Върховния Бог, които управляват трите гуи на материалната природа, но никой от тях не е независим от Върховната Божествена Личност. Думата бхеда-д е употребена, защото Брахм е склонен да мисли, че е независим колкото Рудра. Той често смята себе си за независим от Върховния Бог; този, който го обожава, също е убеден в това. Затова когато започне поредното сътворение на унищожения материален свят и гуите на материалната природа започнат да си взаимодействат, Брахм отново се връща. Въпреки че постига Върховния Бог в първата му пуруа инкарнация, Мах-виу, който е изпълнен с трансцендентални качества, той не може да остане в духовния свят.
Завръщането на Брахм е факт, наситен с много дълбок смисъл. Брахм, великите и и великият повелител на йогӣте (Шива) не са обикновени живи същества. Те са много могъщи и владеят всички съвършенства на мистичната йога. Но въпреки това у тях се запазва стремежът да се равняват с Върховния и затова са принудени да се връщат в материалния свят. В Шрӣмад Бхгаватам е казано, че ако живото същество се мисли за равно на Върховната Божествена Личност, то не се е пречистило напълно и знанието му не е съвършено. Въпреки че след унищожението на материалното творение всички тези личности отиват при първия пуруа-аватра, Мах-виу, те отново падат или се връщат в материалния свят.
Имперсоналистите вършат голям грях, като мислят, че Върховният Бог се появява в материално тяло и затова човек трябва да медитира не върху формата му, а върху нещо, което е лишено от форма. Именно заради тази грешка дори най-великите йогӣ мистици и издигнати трансценденталисти се връщат в материалния свят, когато започне сътворението. С изключение на имперсоналистите и монистите, всички останали живи същества могат да се занимават с непосредствено предано служене в пълно Ка съзнание и да постигнат освобождение в процеса на трансценденталното любовно служене за Върховната Божествена Личност. Преданото служене се развива в няколко етапа: преданият се отнася към Върховния Бог като към свой господар, приятел, син и, накрая, като към любим. Тези различни отношения са неизменна част от трансценденталното многообразие.