No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 16

йе тв ихсакта-манаса
кармасу шраддханвит
курвантй апратииддхни
нитнй апи ча ктснаша

йе – тези, които; ту – но; иха – към този свят; сакта – привързани; манаса – чиито умове; кармасу – към плодоносните дейности; шраддха – вяра; анвит – притежаващи; курванти – извършват; апратииддхни – привързани към резултата; нитни – предписани задължения; апи – несъмнено; ча – и; ктснаша – многократно.

Хората, които са прекалено привързани към материалния свят, изпълняват предписаните си задължения с голямо усърдие и непоклатима вяра. Ден след ден те правят всичко, което се очаква от тях, водени от желанието да се наслаждават на плодовете от своя труд.

В тази и в следващите шест строфи Шрӣмад Бхгаватам подлага на критика ония, които са твърде привързани към материалното. Ведическите писания постановяват, че хората, които се стремят да се наслаждават на материални удоволствия, трябва да извършват жертвоприношения и да изпълняват определени обреди и ритуали. В ежедневния си живот те трябва да следват различни правила и предписания, за да могат да се издигнат до райските планети. В тази строфа се казва, че такива хора никога не могат да получат освобождение. Духовният свят е непостижим за онези, които обожават полубоговете с мисълта, че всеки полубог е отделен Бог, а какво остава за хората, които изпълняват предписаните си задължения само за да подобрят материалното си благосъстояние.

« Previous Next »