ТЕКСТ 16
йе тв ихсакта-манаса
кармасу шраддханвит
курвантй апратииддхни
нитнй апи ча ктснаша
йе – тези, които; ту – но; иха – към този свят; сакта – привързани; манаса – чиито умове; кармасу – към плодоносните дейности; шраддха – вяра; анвит – притежаващи; курванти – извършват; апратииддхни – привързани към резултата; нитни – предписани задължения; апи – несъмнено; ча – и; ктснаша – многократно.
Хората, които са прекалено привързани към материалния свят, изпълняват предписаните си задължения с голямо усърдие и непоклатима вяра. Ден след ден те правят всичко, което се очаква от тях, водени от желанието да се наслаждават на плодовете от своя труд.
В тази и в следващите шест строфи Шрӣмад Бхгаватам подлага на критика ония, които са твърде привързани към материалното. Ведическите писания постановяват, че хората, които се стремят да се наслаждават на материални удоволствия, трябва да извършват жертвоприношения и да изпълняват определени обреди и ритуали. В ежедневния си живот те трябва да следват различни правила и предписания, за да могат да се издигнат до райските планети. В тази строфа се казва, че такива хора никога не могат да получат освобождение. Духовният свят е непостижим за онези, които обожават полубоговете с мисълта, че всеки полубог е отделен Бог, а какво остава за хората, които изпълняват предписаните си задължения само за да подобрят материалното си благосъстояние.